Френски поглед след изборите: България може да влезе видимо в руска орбита

Ще имат ли най-накрая 6,5 млн българи стабилно правителство? За съжаление всичко сочи, че парламентарните избори няма да помогнат на най-бедната страна в ЕС да излезе от политическата криза, която цари в нея от 2021 г. Избирателите са призовани да гласуват за пети път през последните две години.

На последните избори през октомври нито една от коалициите не успя да състави правителство, което доведе до разпускането на Народното събрание. Екзитполовете показват, че статуквото ще продължи и парламентът отново ще бъде фрагментиран. Лидерските позиции се заемат от две партии, оглавявани от бивши премиери: ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) Бойко Борисов и "Продължаваме промяна" Кирил Петков. И двамата печелят по около 25-26% от гласовете.

Вкоренена корупция

На този етап е много малко вероятно двете партии да се обединят. Проевропейският либерал Петков, който беше на власт за няколко месеца през 2021-2022 г., гради целия си успех върху противопоставянето на Борисов, когото обвинява, че е създал голяма система от клиентелизъм.

Борисов беше премиер почти без прекъсване от 2009 до 2021 г. "Официално неговата популистка партия ГЕРБ е дясноцентристка и прозападна, но в действителност тя олицетворява клиентелизма и корупцията в страната. Връзките на Борисов с Русия обаче не са на показ - но изглежда са в рамките на общи икономически интереси", казва Надей Рагару, ръководител на изследванията във Френския институт за политически изследвания Sciences Po.

Проруско дясно крило

Освен тези две партии има и трета – "Възраждане", която затвърди позициите си през последните години. Това е радикална дясна фракция, белязана от еврофобия и открито проруски възгледи. Подкрепена е от около 13% от избирателите - колкото и ДПС, движение, което защитава интересите на турското и мюсюлманското малцинство.

Възможно ли е при такива условия да се създаде правителствена коалиция? Според конституцията тя ще се формира от партията, която е спечелила изборна надпревара. "В България този въпрос не бива да се разглежда от дясната или лявата гледна точка. Съюзите се формират на базата на други фактори", отбелязва изследователят.

Президентски режим

Според Рагару съществува риск от създаване на правителство, което да споделя повече интереси с Русия, дори и не открито. Политическата безизходица, в която се намират българите, се изостря от силната тенденция към неучастие в изборите, като около 65% от населението с право на глас се въздържа да гласува. Това свидетелства за умората на избирателите и крайното им недоверие към политическите среди.

В очакване на окончателните резултати от изборите българският президент Румен Радев движи играта с всички сили. Според конституцията неговата власт е много ограничена, но сега той придоби ключово значение. Именно Радев назначава почти непрекъснато технически "служебни правителства" през последните 6 години. „По същество се насърчава въвеждането на президентски режим, когато ядрото на властта всъщност преминава в ръцете на държавния глава", обяснява Надей Рагару.

ОЩЕ: Първи резултати от изборите: ПП-ДБ води пред ГЕРБ, ИТН е на ръба на 49-ото НС

Превод: Ганчо Каменарски. Les Echos