Гладът във Венецуела

Едно е да говориш с хора, които никога не си срещал за това, че гладуват, и съвсем друго това да се случва на членове на твоето семейство. Това осъзнава Владимир Ернандес, британски журналист, пратен в родната си Венецуела, за да отрази хуманитарната криза в страната, предаде ВВС.

Пътувайки из страната видях безброй много хора, които се опитваха да си купят храна, каквато и да е храна, от супермаркетите и държавните магазини.

Веднъж на пътя ме спряха хора, които казаха, че от 3 дни не са яли друго, освен манго.

Видях безнадеждността на майка, която не можеше вече да кърми детето си, защото ядеше прекалено малко.

Видях жена, която наричат la gorda - "дебелаката", на която й се брояха ребрата.

Съчувствах на всички тези хора, но моето семейство беше това, което ме доведе обратно в страната.

Брат ми ми каза, че всичките му панталони са му големи. Баща ми, който никога не се оплаква, призна, че ситуацията е "наистина трудна". Майка ми ми призна, че понякога яде само веднъж на ден. Всички те живеят в различни краища на Венецуела, но никой от тях не получава достатъчно храна. И така е из цялата страна.

Проучване на венецуелски университети показа, че 90% от населението яде по-малко, отколкото преди година, а "крайната бедност" се е увеличила с 53%.

Факторите са много - недостиг на основни стоки, лош мениджмънт, спекула, драстичният спад на приходите на Венецуела от продажбата на петрол. И разбира се, най-високата инфлация в света.

През декември инфлацията беше 180%, но МВФ смята, че до края на годината тя ще достигне 700%.

В опит да спре спекулантите, преди година правителството замрази цените на основните продукти като брашно, пилешко месо и хляб. Венецуелците обаче могат да купуват тези стоки на фиксираните цени само веднъж седмично, в зависимост от последната цифра от номера на личната им карта. Например ако цифрата е 0 или 1, купуваш в понеделниците, ако е 2 или 3 - във вторниците и така нататък.

Заради страха стоките в магазините да свършат, опашките от хора се извиват от ранни зори.

Така например в Каракас мъж чака пред магазин в 6.00 часа сутринта като заявява, че е пристигнал преди 3 часа. "Надявам се да купя малко ориз, защото понякога не успявам и той свършва преди да съм се добрал до него", споделя мъжът, чакащ часове под проливния дъжд без чадър.

Дори да имат късмет обаче, на пазаруващите се полага само ограничено количество продукти на ден. Ако запасите не ти стигнат, чакаш до другата седмица, когато отново ще дойде твоят ред.

С растящата инфлация обаче все повече стават хората, които купуват продукти, само за да ги продадат на черно в последствие. Така пакет брашно на черния пазар може да струва 100 пъти повече от нормалното. Към момента правителството е безсилно да се пребори с порочната практика.

Години наред богатата на петрол държава внасяше хранителни продукти, за да задоволи базисните си нужди, но според критиците контролът върху цените и програмата за национализация на покойния президент Уго Чавес са поставили началото на настоящата криза.

В богатата на петрол провинция Зулия хората не знаят какво ще ядат утре.

"Винаги сме били бедни, но никога не сме били гладни", споделят те.