Влиянието на Русия на Балканите - все по-опасно за крехкия мир в региона

Движенията за разпалване на етническото напрежение между босненци и сърби също изглежда имат руско одобрение. Милорад Додик, настоящият сръбски член на председателството на Босна и Херцеговина, подкрепи създаването на двете самопровъзгласили се републики в Украйна, заставайки зад руския президент Владимир Путин.

Ще напреднат ли към ЕС "костенурките" от Балканите?

"Искаме да станете членки на Европейския съюз и ще ви придружаваме по този път" - това написа в Туитър германският канцлер Олаф Шолц, с...

Прочети повече

Босна и Херцеговина има тричленно председателство, съставено от по един член от всяка от трите основни етнически групи в страната: бошняци, сърби и хървати (по реда на числеността). Държавата се състои от две автономни единици: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска, и трета единица - окръг Бръчко.

Додик стои и зад плановете за създаване на нова сръбска армия и се присъединява към сепаратистко движение, което може да раздели Босна и Херцеговина на две. Германия наскоро обяви, че ще замрази инфраструктурни проекти на стойност 120 млн. евро в сръбския регион на Босна поради опасения от сепаратистки политики. А през април 2022 г. правителството на Обединеното кралство обяви санкции срещу Додик, включително забрана за пътуване, заради подкопаване на стабилността в региона. Анализаторите се притесняват, че движението на Додик може да застраши нелеко постигнатия мир, създаден след Балканската война, която приключи през 1999 г.

Но от страна на ЕС се наблюдава пренебрежение към назряващите на Балканите конфликти. Служители на ЕС дори не участваха в насрочената пресконференция с лидерите на Западните Балкани след неотдавнашната двудневна среща на върха. Най-очевидното обяснение за демонстрираното от ЕС пренебрежение, е че друг приоритет винаги взема превес - в момента това е Украйна.

Но този подход беше възприет като отблъскване, особено в Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония. ЕС предизвиква допълнително недоволство, като възприе подход към Украйна, различен от този, който е определен за Западните Балкани.

Плановете на Русия за Балканите

Драматично писмо: Босна и Херцеговина е в опасност, ЕС и НАТО трябва да реагират

Бившите върховни представители на международната общност за Босна и Херцеговина Кристиан Шварц-Шилинг и Валентин Инцко изпратиха драмат...

Прочети повече

Отношението на ЕС няма да остане незабелязано от Русия, която продължава плановете си да подкопае още повече политическата и обществената подкрепа за ЕС и да превърне народите в региона в свои поддръжници. Тя вече постигна известен успех в Сърбия, където сега само под половината от населението подкрепя присъединяването към ЕС.

В същото време държавите от Западните Балкани изпитват масово изтичане на мозъци поради ужасния икономически растеж и липсата на политическа стабилност. Младите хора се преместват в страните от ЕС в търсене на работа. Прогнозите са, че през следващите две десетилетия регионът ще загуби повече от половината си граждани. А с бавните темпове на политиката на разширяване и може да остане малко за интегриране в ЕС.

Западните Балкани за първи път започнаха да обсъждат членството си в ЕС в средата на 2000 г., но все още няма консенсус от страна на членовете на ЕС относно бъдещото им присъединяване. Времето, което отнема процесът, подхранва антиевропейските нагласи и оставя повече пространство за Русия и Китай да увеличат влиянието си.

Но ЕС се нуждае от тези съюзници, за да се бори с основните предизвикателства пред сигурността. В противен случай той оставя след себе си един все по-раздробен регион, в който Русия култивира националистически групи и използва дезинформация, за да подкопава продемократичните наративи.

Къде е Украйна във всичко това?

Додик: Босна и Херцеговина няма да оцелее, бошняци, сърби и хървати трябва да се разделят

Милорад Додик, сръбският член на президентството на Босна и Херцеговина, заяви в интервю за испанския вестник "Ел Мундо", че "БиХ е неу...

Прочети повече

Малко вероятно е Украйна да започне преговори за присъединяване към ЕС, докато не установи контрол върху границите си и не изпълни редица критерии, определени от Европейската комисия. Сред тях са проверка на съдиите и прокурорите в Украйна и представяне на резултати (съдебни дела и присъди) в борбата с корупцията и организираната престъпност на високо равнище, както и прилагане на "закон срещу олигарсите" за ограничаване на неправомерното влияние на корумпирани лица в икономическия, политическия и обществения живот.

Обикновено трябва да бъдат изпълнени определени условия, за да може дадена държава да получи статут на кандидатка, какъвто беше случаят с Албания. Но ЕС препоръчва да се предостави статут на кандидатка на Украйна при "разбирането", че тя ще предприеме конкретни стъпки за изпълнение на условията. Въпреки това преговорите с нея не могат да започнат, докато тя не покаже ясно, че поддържа върховенството на закона и се бори с корупцията.

Следете в реално време ситуацията в Украйна тук.

Албания, която е член на НАТО, наскоро заяви, че липсата на ангажименти на ЕС за присъединяване на Западните Балкани е проблем на регионалната сигурност и поиска НАТО да създаде мироопазващи операции за противодействие на руското влияние. Тя също така обяви, че ще създаде военноморска база на НАТО по адриатическото си крайбрежие. Великобритания също призова за подсилване на мисията на НАТО в Западните Балкани, особено в Босна и Херцеговина, за да се насърчи стабилността и сигурността и да се противодейства на регионалната дезинформация на Русия.

Въпреки това, като държи Западните Балкани в очакване от 2003 г. насам, ЕС сериозно намалява влиянието си. Липсата на график за присъединяването на страните-кандидатки означава, че те имат по-малко стимули за реформи. В региона има и такива, които посочват настоящи държави-членки като Унгария, чиито демократични стандарти изглеждат подобни, ако не и същите, като техните.

Лавров: Западът манипулира Босна за присъединяването ѝ в НАТО

Западът иска да манипулира Босна в своя полза и да я превърне в още един плацдарм за разширяване на НАТО. Това заяви руският външен мин...

Прочети повече

В момента ЕС обсъжда преминаването към процедура на гласуване с квалифицирано мнозинство по въпросите на външната политика и политиката на сигурност. Това се случва, след като Унгария блокира налагането на санкции от ЕС срещу Русия заради Украйна, ако не получи повече средства от фонда на ЕС за възстановяване от COVID-19.

Преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство изисква изменения в Договора за ЕС. Ако ЕС се съгласи да разшири гласуването с квалифицирано мнозинство в нови области на политиката, той може да го разшири и към политиката си за разширяване, така че държавите-кандидатки да не бъдат използвани като разменна монета от популистки правителства, подкрепяни от Русия.

Ако ЕС не се отнесе толкова сериозно към нарастващото влияние на Русия на Западните Балкани, колкото би трябвало, той рискува да си създаде врагове по границите, а точно сега, в разгара на украинско-руската война, това би било наистина много необмислено.