В последните дни стана ясно какви зверства е способен да извърши режимът на аятоласите в Иран. Опозиционният телевизионен канал Iran International, базиран във Великобритания, съобщи, че все още изследва всички доказателства, но разполага с данни (включително от източници от режима), според които около 12 000 протестиращи са убити от силите за сигурност в рамките само на два дни - 8 и 9 януари. Различни публични оценки стигат дори по-нагоре - до 20 000 жертви сред гражданите на Ислямската република.
Още: Броят на убитите в Иран може да достигне 20 000: САЩ готвят атака до часове? (ВИДЕО)
"Възможно ли е да има толкова много убити? Всеки сириец, познавайки начина на действие на режима в Техеран, би казал веднага, че е напълно възможно - в Сирия милиции, подкрепени от Иран, "Хизбула" и части на Революционната гвардия избиха десетки хиляди и обрекоха на гладна смърт стотици по време на обсадите, наложени на няколко града. Но и за самия Иран също няма да е за първи път провеждането на кампания на репресии, в резултат на която загиват хиляди", пише във Facebook журналистът и военен анализатор Руслан Трад, който е изключителен познавач на Близкия изток.
Protestors trying to pull away a fellow protestor that had just been shot by Iranian regime forces, reportedly in the city of Yazd, central Iran. Date of the footage is unknown. pic.twitter.com/0yzuEmP52P
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) January 13, 2026
Тактика от 1988 г.
По думите му - реакцията на режима да заповяда на силите за сигурност да стрелят и да убиват протестиращи, отразява тактиката от 1988 г. И сега се използват боеприпаси, сълзотворен газ, има и масови арести. Иранските власти заплашват протестиращите със смъртно наказание, а върховният лидер Али Хаменей обяви, че режимът „няма да отстъпи“.
"Тази последователност в репресивните методи – в съчетание с факта, че много от наредилите убийствата през 1988 г. все още заемат властови позиции – демонстрира институционалния капацитет и готовност", пише Трад.
Той припомня, че кланетата в иранските затвори през 1988 г. - девет години след Иранската революция, при която аятоласите свалят шаха и установяват теократично управление - продължават около пет месеца. "Екзекуциите започват около 19 юли, като първата вълна в затворите „Евин“ и „Гохардашт“ в Техеран се състои между 26 и 30 юли, преди да се разпространи в поне 32 града в Иран. Върховният лидер аятолах Хомейни издава фетва, с която разпорежда екзекуцията на хиляди политически затворници, които отказват да се откажат от идеите си. Режимът създава т.нар. „смъртни комисии“ – тричленни комисии, състоящи се от съдебни, прокурорски и разузнавателни служители – в цялата страна, за да извършват систематични убийства. Тези трибунали отнемат само няколко минути, за да определят съдбата на всеки затворник", добавя анализаторът.
Още: Бъдещето на Иран: Проф. Чуков очерта картина
Точният брой на жертвите остава спорен. Опозиционните групи твърдят, че са убити близо 30 000 души. По-голямата част от жертвите са били привърженици на марксистката организация Муджахедин-е Халк (МЕК), макар че са били екзекутирани и членове на леви политически фракции, включително привърженици на "Федаян" и партията "Туде". Сред убитите има жени и деца, като жените съставляват повече от 10% от жертвите, цитира данни Трад.
Footage reportedly from Tehran, protestors are being shot at by regime forces. Date of the footage unknown. pic.twitter.com/B61p7DTqZY
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) January 13, 2026
Масови екзекуции се посрещат с мълчание
"Нито една страна не прекъсва дипломатическите си отношения с Иран заради масовите екзекуции през 1988 г. Това представлява един от най-поразителните провали на международната общност, като масовите екзекуции са посрещнати по-скоро с мълчание, отколкото с конкретни дипломатически последствия. Никоя страна също така не прекъсва дипломатическите си отношения със Сирия заради клането в Хама през 1982 г. Международната реакция на това зверство, при което за три седмици през февруари 1982 г. са избити между 12 000 и 30 000 души, се характеризира с почти пълно мълчание", добавя журналистът.
Алиансът между Иран и Сирия на Хазе Асад е сключен официално през март 1982 г. – същия месец, в който приключва клането в Хама. Високопоставена сирийска делегация посещава Техеран и сключва двустранни споразумения за петрол, търговия и таен военен пакт. В Сирия започва да влиза ирански петрол и се затваря иракският тръбопровод.
Още: Кюрдите се намесиха в Иран, аятолахът се готви за интервенция на САЩ
"Сирия е първата арабска страна, която признава революционното правителство на Иран и оказа решаваща дипломатическа и военна подкрепа на Техеран след инвазията в Ирак през 1980 г. Към 1982 г. американското разузнаване знае за 2000 войници от Революционната гвардия, които преминават през Дамаск и на които Асад помага да се дислоцират в Ливан след инвазията на Израел в Южен Ливан.
Иран извършва систематични масови убийства през същия период. Между юни 1981 г. и март 1982 г. иранският режим екзекутира хиляди дисиденти в рамките на така нареченото „царство на терора“, проведено по време на иранската културна революция на Хомейни. Специалният докладчик на ООН класифицира тези ирански зверства от 1981-1982 г. като престъпления срещу човечеството. Както в сирийския случай, така и в иранския, няма понасяне на отговорност от извършителите", пише Руслан Трад.
Още: Запали си от Хаменей: Женските лица от протестите в Иран (СНИМКИ И ВИДЕО)
