Нека за момент се откъснем от непрекъснатия поток на новини и се замислим какво са причинили две от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН: Русия и Съединените щати, със своите незаконни войни срещу Украйна и Иран, носят голяма част от вината за това, че са заличили напредъка на цяло едно поколение в борбата срещу глада.
Според новия „Глобален индекс на глада“, публикуван миналата седмица – точно преди Световния ден на прехраната – съвкупните беди: недохранване, изоставане в растежа при децата и драстична загуба на тегло (всички те – симптоми на хроничен глад) – са се задълбочили, прекъсвайки двудесетилетна тенденция към подобрение.
Данните в тазгодишния индекс отразяват състоянието на глада в 122 държави през периода 2021–2025 г. Но, както ясно посочват експертите, изготвили доклада, войната, която президентът на САЩ Доналд Тръмп започна срещу Иран през 2026 г., ще влоши допълнително ситуацията. Тя ще обрече десетки или стотици милиони хора на глад през идните години – в допълнение към онези приблизително 645 милиона души, които са били „недохранени“ през 2025 г. Още: Среща поредна с Уиткоф: Путин е готов на всичко за мир ... в Иран (ВИДЕО)
Разбира се, разпространението на глада в тези времена на „поликриза“ има много причини. Те варират от фактори извън човешкия контрол – като метеорологични явления от типа на „Ел Ниньо“ – до сътресения, за които ние, хората, имаме своя пагубен принос, като например изменението на климата. Към тези проблеми обаче се добавя още един критичен фактор – зачестяването на войните. Програмата за данни за конфликти на Упсала (Uppsala Conflict Data Program), която събира подобна статистика, отчита 65 въоръжени конфликта, включващи държави, през 2025 г. – най-големият брой от Втората световна война насам.
Войните са смъртоносни по много причини, една от които е възпрепятстването на достъпа на цивилното население до храна. Това важи за райони от Судан до Демократична република Конго и ивицата Газа. През миналата година, за първи път откакто ООН въведе методология за класифициране на кризите, свързани с глада, в две зони едновременно – Судан и Газа – бе обявен катастрофален глад.
Макар всички войни да водят до глад, в някои случаи той засяга райони, намиращи се далеч от самите бойни полета. Агресивната война на Русия срещу Украйна е пример за това. Преди нахлуването на Москва, двете страни осигуряваха около 30% от световния износ на пшеница. Когато през 2022 г. доставките – осъществявани предимно през Черно море – бяха прекъснати, цените на хранителните продукти рязко скочиха, а най-тежко пострадаха хората в бедните държави в Африка и Азия.
Продължаващи шокове
Още: След 5-месечния връх: Две резки промени при цената на петрола заради Иран и хутите
Войната, водена от САЩ и Израел срещу Иран тази година, представлява подобен шок, чиито последици ще се отразят в следващия индекс на глада. В Америка, Европа и други богати страни потребителите усещат ефектите от войната най-вече при зареждането на гориво – цените се покачват, тъй като преносът на петрол през Ормузкия проток е силно затруднен. Хората в бедните държави също страдат от по-скъпите енергийни ресурси.
Те обаче са изправени пред още по-сериозен проблем. Преди войната около 30% от световния износ на торове преминаваше през Ормузкия проток – включително урея, амоняк, фосфати и сяра. За известно време тези доставки напълно спряха, а сега се възстановяват едва частично. Според прогнозите на Световната банка цената на уреята например ще скочи с 60% през тази година и ще се стабилизира едва през 2027 г. (при условие че войната не се разгори отново).
За земеделските производители в бедните страни торовете стават непосилно скъпи. Така недостигът на торове, причинен от войната, води пряко до глад, както и до изоставане в растежа и изтощение (загуба на тегло) сред децата в други части на света. (Изоставането в растежа означава, че децата са твърде ниски за възрастта си, а изтощението – че са с твърде ниско тегло.) Тези сътресения обикновено продължават дълго след края на военните действия, тъй като на селскостопанските пазари е нужно време за възстановяване, а фермерите вече са пропуснали цели сезони за сеитба и прибиране на реколтата.
Дори повишение на цените на храните с 1% корелира с по-висока смъртност сред децата под петгодишна възраст. Домакинствата, които изпитват затруднения да си купят храна, обикновено първо се лишават от най-питателните продукти, което има трайни последици за децата през целия им живот. (Например, индонезийците, които са били деца на бедни родители по време на азиатската финансова криза от 1997–1998 г., средно са по-ниски на ръст и по-склонни към затлъстяване в сравнение с представителите на други възрастови групи.) Войната в Иран от 2026 г. ще доведе до забавяне на физическото развитие на много африканци, азиатци и други хора за десетилетия напред. Още: The Atlantic: Доналд Тръмп-младши е против войната в Иран
Катализатор на нови войни
Всъщност е невъзможно да се изчисли мащабът на страданието. Моузес Криспъс Окело, изследовател в Института за изследвания в областта на сигурността (Institute for Security Studies), базиран в Етиопия, отбелязва, че новата продоволствена криза, породена от войната в Иран, засяга африканските държави особено тежко. Причината е, че те разполагат с оскъдни финансови средства, но са обременени с огромни дългове и голям брой бежанци, като същевременно страдат сериозно от суши, предизвикани от климатичните промени.
Гладът, причинен от война, водеща се на далечно разстояние, често става катализатор за нови конфликти, които от своя страна водят до още по-голяма нестабилност и глад. Абдулай Мохамаду от Постоянния междудържавен комитет за борба със сушата в Сахел посочва, че връзката между глада и войната в този африкански регион е „циклична“. Войната ограничава достъпа до земеделски земи и възможностите за придвижване на животновъдите, нарушава функционирането на пазарите и веригите за доставки, възпрепятства хуманитарния достъп и търговията. Липсата на торове и настъпването на глад допълнително задълбочават войната.
А как реагира администрацията на Тръмп в САЩ на тази криза, свързана с глада? Със сигурност не чрез опити за забавяне на климатичните промени – Тръмп изтегли САЩ от Парижкото споразумение, чиято цел е ограничаване на глобалното затопляне. Още: Ще спечелим войната много скоро. Можем да спечелим войната утре. Честно казано, можем да си тръгнем днес и сме вече спечелили
Нито пък чрез изпращане на хуманитарна помощ. Администрацията на практика ликвидира Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID). Тези съкращения доведоха – както е видно – до редица негативни последици, сред които ескалация на насилието и конфликтите в Африка. Освен това Америка, наред с други държави, драстично намали финансирането за Световната програма по прехраната (WFP) към ООН и нареди на организацията да прекрати работата по конкретни проекти, които дотогава е финансирала – от Йемен до Судан и Хаити. Подобно спиране на финансирането ще доведе до смъртта на още милиони хора, най-вече малки деца.
Толкова за втората от 17-те така наречени цели за устойчиво развитие на ООН, която предвиждаше постигането на „нулев глад“ до 2030 г. Тръмп, който презира ООН, несъмнено ще припише този неуспех на самата организация, вместо на собствените си политики или на войната по собствен избор, която започна в Близкия изток.
Автор: Андреас Клут за Bloomberg
