Древни истории на маите? "Попол Вух"!

Месоамерика до нашествието на конквистадорите е описвана като земя на неуседнали диваци, които, освен че използвали желязото единствено за направата на бижута и скъпоценни предмети, служещи за разменна монета, извършвали потресаващи жертвоприношения – както на животни, така и на човеци. Същите тези „диваци“ обаче смайвали европееца в началото на XVI век и със завидните си познания по астрономия, с изящните си произведения на изкуството и архитектурата, с наличието на книжнина и писменост. Едно от малкото запазени писмени доказателства за високата култура на индоамериканските народи е писаната на кичеански книга „Попол Вух“, която маите – може би най-напредналия от тези народи в културно отношение – са ни завещали.

Черната книга на българската корупция

Кратка история на първото ембарго в резолюции Четиридесет и седем резолюции на Съвета за сигурност на ООН са гласувани между април 199...

Прочети повече

Маянската писменост била най-развитата в предиспанска Америка, оставила още около края на V – началото на VI век дълги надписи в Тикал. Трудно е да се фиксира точният брой на маянските знаци, но проследявайки писаното от тях по книги, каменни плочи, дърво, стенописи и глинени съдове, той варира между 100 и 700 в зависимост от преценката кои трябва да се приемат за еднакви и кои – не. Мнозина смятат, че тя е съчетание от фонетични и нефонетични (пиктограми и идеограми) знаци, които в голяма степен остават неразгадани и до днес. За нея е характерно, че не се четяла, а се тълкувала, т.е. не била предназначена да улавя всичко изречено, а по-скоро била паметоулесняваща. Книгите по това време пък били своеобразни дипляни от варосани листа, покрити от двете страни с изображения и знаци, които били тълкувани единствено от високопоставени хора. Такава паметоулесняваща книга, която отчасти е четена, отчасти съчинявана, тълкувана, разказвана, възстановявана, е и „Попол Вух“ (с подзаглавие „Древните истории на Киче“). Тя съдържа митове за сътворението на света според маите и проследява митичната история на двамата близнаци Хун-Хунахпу и Шбаланке – близнаци, които са извършвали редица героически подвизи. От древната книга разбираме също ценна информация за историята на народа Киче, както и на какво се основава божественият произход на кралското кичеанско семейство.

„Попол Вух“ е преведен от кичеански на испански език от Адриан Ресинос. Българският превод е по изданието на Ресинос, като преводач е Румен Стоянов, а редактор – Виолета Миланова. В новото луксозно издание на книгата са използвани оригинални кичеански илюстрации, а консултант е мексиканецът Луис Монтеро.