Българската войска, предвождана от кан Крум, обсажда Константинопол

След поражението и бягството на император Михаил I Рангаве и армията му Крум продължава победоносно на юг. Той оставя брат си с част от войската да обсажда Одрин и потегля към Константинопол с останалата войска. На 17 юли Крум се разполага пред стените на столицата. Вдига палатката си пред градските стени срещу Влахерните и близо до Златния рог, където се намирала черквата „Св. Безсребреници“.

Подписан е Берлинският договор

Берлинският договор е международен договор, подписан на 1 / 13 юли 1878 г. в Берлин. Урежда промените в положението на Османската импер...

Прочети повече

Междувременно византийската армия се разбунтува и провъзгласява патриций Лъв V Арменец за император на 11 юли 813 г. Патриарх Никифор успява да убеди Михаил I да се отрече от престола, като му гарантира живота, и така предотвратява гражданска война.

Пред Златните врати Крум извършва религиозни обреди според българския обичай. След това влиза в морето и се умива от всички страни. След като излиза, той поръсва с морска вода войниците си, които го поздравяват. След традиционния обред на измиване и очистване на греховете кан Крум забива копието си в Златните врати, показвайки символично българската мощ. Населението на византийската столица наблюдава всичко това от стените, „без някой да се осмели да му попречи или да пусне стрела против него”.

След като показва на византийската столица своята мощ, кан Крум прави предложение за мир. Става ясно, че е дошъл до Константинопол с цел да принуди Византия да сключи мир, а след това може да продължи разширяването на българската държава на югозапад и приобщаването на македонските славяни.

Лъв V не отхвърля предложението за мирни преговори. Ромейският император решава да се възползва от него, за да се отърве коварно и с предателство завинаги от българския кан. В отговор на предложението той изпраща на Крум покана за среща и преговори на морския бряг - без охрана и без оръжие. В същото време Лъв V разпорежда най-подготвените убийци да причакат българския кан, скрити в рибарски къщички близо до морето, да го нападнат от засада и да го убият.

На следващия ден, съгласно уговорката, Крум се спуска от лагера си към брега на Златния рог близо до градските стени. Той е придружен от своя логотет, от зетя си Константин Пацик - ромеец избягал в България, и от неговия син. Българите идват на определеното място невъоръжени и без да подозират никаква засада.

Превземането на Бастилията

Превземането на Бастилията в Париж е на 14 юли 1789. Средновековната крепост и затвор, наречена „Бастилия“, показва обхвата...

Прочети повече

Пълномощниците на императора пристигат от столицата на кораб и слизат на брега. Крум слиза от коня и сяда на мястото за преговори, а коня си предава на Константиновия син да го държи оседлан. Когато почнват преговорите, един от пълномощниците на императора на име Хексавул дава условен знак с главата си. Щом забелязва това, Крум възмутен скача от мястото си и извиква ”Предателство”. Заобиколен от придружаващите го, той се хвърля на коня си и се впуска да бяга.

В този момент ромейските убийци, изскочили от рибарските къщички, се спускат след българския кан, за да го убият. Нападателите, наети от император Лъв V, обсипват Крум със стрели и го нараняват. Византийските войници и хората, които гледали от стените, започнали да викат „Кръстът победи!”.

Крум успял да се спаси и да избяга при войската си. Другите трима българи били хванати от ромейските убийци. Българският болярин е посечен на място, а Константин Пацик и синът му са задържани и жестоко измъчвани.

Коварното покушение изпълва българския кан с гняв и ярост и Крум Страшний решава да отмъсти на ромеите за тяхното безпределно коварство. Той срива цяла Одринска Тракия и се връща в столицата си, където започва подготовка за превземането на Константинопол.

За обсадата той организира 30 000 армия и обсадна техника, натоварена на 5 000 коли и теглени от хиляда волове. За жалост, въпреки че е имало всички предпоставки Крум да превземе Константинопол, в разгара на подготовката той внезапно умира.

Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и 3 дни по-късно умира

Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагор...

Прочети повече