Има две противоположни причини, заради които е досадно да се пишат новини:
1. Събитията се развиват толкова динамично, че докато напишеш новината, тя вече е неактуална.
2. Новините само се повтарят: едно и също, омръзнало до смърт.
В момента светът е зациклил на Втора точка: новините са само барут и мърша, дронове и надлъгване за мир. (Украйна и Русия ужким преговаряли тайно и на много високо ниво за някакъв мирен меморандум, а в това време по фронтовете и в тила върви ескалация и леш.)
И така, за да не повтаряме новините, ще ги обобщим: в борбата за мир всички средства са позволени и най-умиротворяващото средство е човекоубийството. Умрелият човек е в състояние на вечен мир и покой.
Най-интензивна в момента е борбата за мир в Украйна и Палестина - трудно ни е да преценим къде положението е по-безнадеждно. В момента Путин и Нетаняху са най-сериозно ангажирани в света с човекоубийства.
Но и в този бизнес има степени на канибализма - Путин и Нетаняху не са едно и също, най-малкото в основанията за войните, които водят. Путин води агресивна завоевателна война, чиито основания са абсурдно изфабрикувани (защита на рускоезичното население в Украйна, което население на практика е най-голямата жертва в тази война). А Нетаняху води не съвсем завоевателна война в отговор на чудовищен атентат с много цивилни жертви - убити, отвлечени и изтезавани. Но отговорът отдавна превиши многократно причината за войната, а вече и западни лидери заявяват, че не разбират целите на Нетаняху - какво трябва да постигне той, за да обяви задачите си за изпълнени?
Очевидно е, че не може да избие всички палестинци, макар че стратегията му е да не прави разлика между палестинци и терористи.
Военната логика - логиката на човекоубийствата, разширява много кръга на легитимните цели: кого е правилно да убиваш и кого трябва да убиваш само по погрешка? В мазето под болници, училища, храмове и хуманитарни центрове се крият терористи, оръжие, техника. Военната логика е, че това е легитимна цел, а за страничните жертви съжаляваме, но няма как да ги заобиколим.
Много е трудно да се преброят и убитите журналисти във всяка война, защото какво значи журналист в такава обстановка?
Какви са например военкорите в украинската война. Те се занимават с истинска журналистика, но и с пропаганда, и с преки военни действия. За противника те са войници, които подлежат на унищожение.
Това важи и за чуждестранните журналисти - колкото и да си независим журналист, когато си в зона на военни действия, ти зависиш от домакина си, не можеш да си приказваш каквото ти скимне. Като се прибереш на топло и демократично място, може и да си позволиш да напишеш “правду-матку” - и пак ще се замислиш дали да си създаваш професионални и биологически проблеми.
Така че и журналистите от военна гледна точка са легитимна цел.
Хуманитарните работници в Газа, за да достигнат някак до населението, трябва да работят с терористите от Хамас, понеже те държат всичко. Но щом работиш с терористите, значи и ти, макар и хуманитарист, от военна гледна точка си легитимна цел.
И действително - с хуманитарните помощи терористите правят каквото си искат - продават я на безумни цени, държат си я за своите бойци.
Въобще военната гледна точка е като оптика на снайпер. Като се прибави към това и политически канибализъм, пейзажът става съвсем непоносим.
В систематичните убийства на хора има отработени трикове за решаване на специфични проблеми - за да си решаваш задачите без да ти се бъркат, е хубаво да отклоняваш помагачите (ако не можеш да ги ликвидираш).
Путин има проблем с това, че Западния свят помага на Украйна.
Затова пожарът в Близкия изток му е от голяма полза - неслучайно руските ботове и тролетариат толкова силно плачат за страданията на палестинския народ.
Разбира се, тези страдания са обективен факт. Но на лелята копейка в българския фейсбук толкова ѝ пука за бедните палестинчета, колкото за изчезването на мамутите. Тя плаче за убитите деца в Палестина, защото такъв е тролският тренд, зададен от хибридните офицери.
Путин пряко или косвено е помогнал за преминаването на палестинския въпрос отново в гореща фаза. Нетаняху от своя страна използва момента, за да си решава свои военно-политически задачи.
Но, разбира се, всички тия войни могат да бъдат затъмнени и омаловажени от една истински голяма операция на Китай в родния Тайван. Тогава вниманието ни ще се раздели на три и половина - и дано в нашето мазе да няма легитимна цел.
Автор: Г-н Балев, Прас Прес
