Киното срещу властта

Филмът проследява взаимоотношенията власт-кинотворци през 20 век в България. Още преди Втората световна война държавата цензурира най-критичните филми. В условията на социализма партийно-държавният контрол над киното достига чудовищни размери и административно съвършество. В продължение на почти половин век в България се води една необявена война между комунистическата власт и голяма част от демократично настроените кинодейци. Управляващите виждат в киното мощно оръжие за политическа пропаганда. Хвърлят огромни финансови, технически и организационни ресурси. Но срещат упоритата съпротива на филмовите дейци, несъгласни с фалшифицирането на действителността. Парадоксалното е, че мнозинството от спрените или осакатени филми са създадени от членове на БКП, вярващи в идеите и справедливостта на партията. Нормативната естетика срещу свободата да казваш истината в своите филми.

Отхвърлени сценарии, спрени филми, преработени и премонтирани произведения, уволнения, партийни наказания, всяване на страх. От друга страна - моралният избор на творци, отхвърлящи конформизма в името на справедлива, но обречена кауза. Филмът проследява етапите на тази борба в контекста на общественото развитие у нас, в СССР и света. Житейски и творчески драми, пропуснати възможности на българскто кино. И в крайна сметка- прекрасни примери на хора, жертващи просперитета и богатството, рискуващи кариерата и професията си в името на истината в киноизкуството. Филмът маркира най-острите и значими епизоди от тази война със средствата на документи, кино и фото архив, откъси от филми, дикторски текст, възстановки и интервюта.