X
 
 

България – мъгливият участник в международния трафик на антики

Още от автора

Индиана Джоунс е може би един от най-известните филмови герои. Едва ли има някой, който, ако не е гледал филмите, то поне да не е чувал името на знаменития авантюрист, пътуващ на опасни места, откъдето измъква по някой древен артефакт.

Индиана Джоунс има своя образ в реалния свят, но той далеч не е толкова идиличен, колкото във филмите. Все повече авантюристи-наемници пътуват към военни зони, като Сирия и Ирак, където издирват исторически документи, древни статуи, останки, артефакти. След като ги намерят, те се връщат с тях и ги предават на любители колекционери, базирани най-вече в Западна Европа и САЩ. Тази практика е известна като „кражба по поръчка“.

Доктор Самюел Харди, преподавател в Американския университет в Рим и автор на блога Conflict Antiquities, е един от малкото изследователи на този тип практики за кражба и трафик на антики. В свое изследване той посочва, че се крадат всякакви предмети.

„Понякога „кражбата по поръчка“ се възприема като елемент от филмов сценарий и за това хората не вярват, че подобни неща действително се случват; но всъщност това е едно напълно обичайно престъпление. По поръчка се крадат  какви ли не стоки и ценности – от коли до диви животни, слонова кост и вкаменелости“, споделя ми в разговор по темата за незаконния трафик на антики, д-р Харди.

По данните на специалисти, „кражбата по поръчка“ може да се случи по най-различни начини. Във Великобритания, местен колекционер наема крадец, за да открадне вещ от местния музей. От друга страна, този тип кражби могат да  бъдат средство от арсенала на международните престъпни мрежи  или от политическото насилие.

„Трафикантът на хероин от Коза Ностра – Франческо Марино Маноя, например, открадна платно на Караваджо, изобразяващо Рождеството със Св. Петър и Св. Лавренций. Аржентинската хунта, от своя страна, е давала разрешение за кражба на определени стоки като начин за заплащане на политически убийства на опозиционни дейци.“

В групите за трафик участват различен брой хора. За жалост няма достатъчно данни, за да се установят приблизително броят на замесените, но се знае, че организираната престъпност варира от частни начинания до цели групи, било то престъпници или въоръжени банди до паравоенни формирования. Трафикът на ценности се превръща в сериозен проблем още преди кризите в Близкия изток и Африка през 2011 и сателитните изображения показват археологически обекти, по които личи интензивността и разширяването на този проблем.

Някои от операциите за кражба и трафик са малки по мащаб – от един от трима души – но в други случаи, въоръжени милиции пускат обяви, че търсят екипи от иманяри и крадци. Те обират археологически обекти или крадат предмети от музеи, галерии и колекции.

В много случаи, предметите се продават директно онлайн, след което се изпращат при купувача или му се доставят лично.

„Понякога тези предмети ще бъдат продадени и препродадени много пъти, докато пътуват от местния през регионалния, към глобалния пазар. По този начин те биват „изпрани“ и изглеждат като легално придобити ценности.“, допълва д-р Харди относно начините да бъдат прикрити следите на откраднатите артефакти.

Според изследователя, свидетелските показания сочат, че  всички страни в конфликта в Близкия изток се занимават с нелегална търговия.

Според д-р Харди много от трафикантите действат още преди кризата в Близкия изток от 2011, когато избухват протестите в редица арабски страни. „Възможно е мнозина от трафикантите да са „професионални“ престъпници, които са в занаята още преди кризата и често са вършили дейността си под наблюдението на местните власти.“ Въоръжените групировки, от друга страна, изглежда, най-малкото налагат „данък“ върху престъпните структури на тяхна територия или директно участват в придобиването и намирането на ценностите и антиките.

Според показания на заловени престъпници, групировките разменят антики за оръжие или продават откраднатите предмети, за да закупят оръжие с парите от тях. Но анализа на други конфликти показва, че с парите от продадените антики може да се закупят дрехи или всякакви други стоки от необходимост за групировките. По този начин трафикът на антики се оказва важно перо в бюджета на различни организации.

Повечето пари се разменят между престъпните групи от „бизнесмени“ в страните, служещи за пазар на крадени антики,  като те прибират допълнителната печалба и от културната ценност на продадените стоки. Въпреки това, местните правителствени сили и квази-държавните образования, анти-правителствените сили, организираната престъпност и онези, които предлагат услугите си все някак ще гледат да изкарат пари, затова често в канала за трафик участват дори държавни институции. Според д-р Харди по този начин някои от антиките стигат до аукционни къщи в Австралия или Великобритания.

Няма доказателства, че международният пазар съзнателно работи с въоръжените групи, но откраднатите ценности със сигурност достигат до частния пазар. В крайна сметка – ако никой не купуваше, никой нямаше да краде.“

В световен план се смята, че крадците или онези, които седят в основата на веригата, по която минават стоките, получават само около 1% или 2% от стойността на задигнатите антики. От друга страна, ако тези хора получат достъп директно до крайния купувач или пазарните дилъри, биха могли да получат между 50 и 67% от пазарната цена на предмета.

Определени антики, заграбени от Сирия, са открити за продажба срещу 30 000 или 200 000 долара.

„Общата цена на ограбените предмети би следвало да се измерва в милиони. Но е важно да бъдем реалисти – много от предметите ще бъдат продадени срещу стотина или няколко десетки долара, а други ще бъдат скрити с цел да се пуснат на пазара в по-късен етап. За съжаление, няма реална информация колко точно пари се печелят от трафика.“

Според д-р Харди, държавните агенции, междуправителствените организации, НПО-тата и други структури (бизнес и т.н.) правят всичко възможно - от идентифициране на дилърите на откраднати стоки до обучаване на частни колекционери така, че те да избягват закупуването на откраднати предмети.

„Съседните държави, в частност, полагат сериозни грижи в охраната на границите. Някои държави, като например Германия, се стремят да реформират своята правна система така, че да коригира и контролира по-добре пазарите в страната с цел превенция на нелегален трафик и продажби.“

Когато става дума за международен трафик на антики, днес ние свързваме темата най-вече с „Ислямска държава“. Но доказателства посочват, че местните армии и правителствени структури в Близкия изток също участват в трафика.

„С повече или по-малко основателни причини, международното внимание  основно се фокусира върху „Ислямска държава“. Междувременно местни, неислямистки, бунтовнически групи също рекламираха своите услуги, поддържайки определени екипи от обирджии - крадци на антики. Вече не го правят, което означава, че PR съветниците им са били сменени с по-добри. Трафиканти са свидетелствали за това, че са работили със всички фракции в Сирия, включително режима на Асад.“

За съжаление, проблемът не се ограничава само до тук. Джихадисти, набиращи средства, са изнасяли антики от Египет и са разграбвали и унищожавали паметници на културното наследство в Либия и Мали. Има доказателства, че въоръжени групировки са прекарвали антики и хероин през Турция в замяна на оръжие.

България не остава назад от международната тенденция, свързана с трафика на антики. Според д-р Харди, ролята на България е много важна заради стратегическото й разположение, превръщащо я в директен път от Близкия изток и Турция към Европа. Държави в подобно положение, като Ливан например, който е важен пункт за трафика по море, имат съдбата да бъдат транзитни страни. Въпреки усилията на правителствата, географията има по-силна дума.

За съжаление, България е не само жертва на иманяри, но също така се използва от трафикантите като звено в техните канали, така че страната е едновременно голям източник на антики и важно транзитно звено.“

В разследване на The New York Times от началото на тази година, се посочва значимостта на България и участието на български групи в международния трафик на артефакти от Сирия и Ирак. В област Шумен е засечена шумерска плоча от древния град Лагаш, която вероятно е открадната на територията на Ирак. Елеанор Робсън от катедрата по Древна история на Близкия изток към University College London смята, че тази плоча от Лагаш е реплика. Не е ясно дали репликата е направена в държавните от „Ислямска държава“ територии в Ирак или където и да е в Ирак, Турция или България.

„Нуждаем се от повече доказателства и повече детайли около самите доказателства. Наистина, артефакти от Палмира бяха рекламирани онлайн и по това време градът беше държан от „Ислямска държава“. Но истината е, че не знаем дали артефактите са били истински или фалшификати.“

Д-р Харди смята, че ако част от антиките, засечени в България и в частност в Шуменско, са били истински, все още не се знае дали са били откраднати, когато Палмира е била под контрола на джихадистите или на сирийския режим, или когато бунтовниците са контролирали тези територии. Може да са откраднати и преди избухването на войната.

„Оценявам, че полицията пази информация, но малкото пускани детайли реално са безполезни.“

Досега на българска територия са засечени предмети, откраднати от Сирия и Ирак, но действията на българските власти по въпроса са спорни. При провеждането на международната акция „Aureus Hieratica“, ръководена от испанската полиция срещу египетско-испански канал за трафик на антики във връзка с „Ислямска държава“, за която писах в началото на 2015, в края на две разследвания, извършени между 26 ноември 2014 и 26 януари 2015, българската Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е иззела над 2000 предмета с културна стойност в рамките на 36 по-малки операции в 11 града. Конфискувани са компютри, средства за комуникация, метални детектори, радари, оборудване за почистване на антики, каталози с антики.

От данните на Европол не става ясно дали арестуваната група има връзки с други групи от организираната престъпност из държави от ЕС. Не е ясно също колко точно хора са арестувани, както няма и информация относно какви конкретно предмети ДАНС са открили, докато са „разследвали един от най-големите частни музеи“ в страната. Не се посочва информация за този „музей“, но вероятно става дума за голяма лична колекция от антики. Същевременно, от две години насам се носят слухове, че български групи предлагат по 2000 евро за сирийски монети, изнесени от музеи в разкъсваната от гражданска война страна.