Полетът до Червената планета може да има много сериозни последици за астронавтите, които участват в него.
Предизвикателствата пред астронавтите, които ще летят до Марс
Когато астронавтите за първи път полетят до Марс, те ще се сблъскат с безтегловност и космическа радиация. Учените вече знаят, че и двата фактора могат да окажат отрицателно въздействие върху човешкото тяло. Авторите на ново проучване, публикувано в списание PLOS ONE, показаха колко широко разпространен може да бъде този проблем, особено що се отнася до въздействието върху сърцето, пише Phys.
За да разберат по-точно какви ефекти ще окаже дългият престой в Космоса върху човешкото тяло (полетът до Марс и обратно ще продължи около 3 години), учените проведоха експерименти върху плъхове. За целта те използваха устройства, симулиращи безтегловност и космическа радиация.
Първо, плъховете били поставени в безтегловност с помощта на специална система за окачване, така че течността да се движи от долната част на тялото към горната част, както би станало в реални условия. След това плъховете били изложени на радиация с ниво на радиация, еквивалентно на много месеци радиация в Космоса. Тази част от експеримента продължила 30 дни. След това на животните било позволено да доживеят остатъка от живота си при нормални условия. Общият период на експеримента бил около година, което е еквивалентно на около 25 години човешки живот.
Оказа се, че при доза от 1,5 Грей (единица за измерване на абсорбираната радиационна доза), плъховете развиват периваскуларна фиброза. Това е образуването на белези около коронарните съдове, които кръвоснабдяват сърцето. 270 дни след облъчването обемът на белезите се е удвоил и рискът от инфаркт се е увеличил значително. Проучвания на ефектите от по-ниски дози радиация, сравними с общото ниво на радиация, което астронавтите биха могли да получат по време на полет до Марс, показват, че обемът на белезите не се проявява веднага. Това означава, че ефектите при хората може да не се проявят до десетилетия по-късно.
Установено е също, че няколко месеца след облъчването, две трети от естествените клетки убийци в далаците на плъховете липсват. Тези клетки унищожават заразените с вируси и раковите клетки. Когато са малко, имунната система става уязвима. Това е повлияно от комбинирания ефект на безтегловността и радиацията.
Учените анализирали и геномите на белите кръвни клетки при плъхове. 235 дни след облъчването, при животните били открити стабилни мутации. Този мутирал тип кръвни клетки увеличава риска от развитие на левкемия и увеличава вероятността от инфаркти и инсулти четири пъти, отбелязват учените.
Това е лоша новина за бъдещите изследователи на Марс, но резултатите не бяха изненада за учените. Проучването помогна за по-добра оценка на мащаба на проблемите, свързани с дългосрочните космически полети.
Прочетете също: Откриха доказателства за извънземен живот на Марс, но те може никога да не достигнат Земята
