Министерството на образованието (МОН) подготвя нов проект за създаване на национален цитатен индекс, чиято цел е да преодолее затрудненията, пред които са изправени българските изследователи в световните наукометрични бази. (Повече вижте ТУК) В обосновката на инициативата се отделя сериозно внимание на препятствията пред авторите, пишещи на кирилица, като се посочва примерът на Русия и нейния самостоятелен цитатен индекс. Изтъква се също, че водещите глобални платформи SCOPUS и Web of Science дават явен приоритет на англоезичните трудове.
Допълнителен проблем създава разминаването при транслитерацията на имената, което води до загуба на ценна информация за цитиранията и изкуствено понижава показателите на българските учени.
ОЩЕ: Николай Денков е сред топ 0,5% в света на учените в своята област за 2026 г.
Предвижда се разработването на националния цитатен индекс да продължи 5 години с бюджет до 3,5 милиона евро. Финансирането е насочено към академични библиотеки, разполагащи с дигитални каталози от поне 500 000 записа. Координираща роля в проекта има Софийският университет „Св. Климент Охридски“, а останалите участници ще се включат чрез партньорски консорциум под негово ръководство.
Обемът и интензивността на публикуване са ключови критерии не само за индивидуалната атестация на изследователите, но и за акредитацията и рейтинговото класиране на университетите у нас. Въпреки това в България все още липсва единна система, която да отчита цитиранията на родни автори в български академични издания или на български език. Липсва и общ стандарт за категоризация и оценка на качеството на научната ни периодика.
В академичната общност у нас дори няма консолидирано разбиране за понятието „реферирано издание“. В документа се подчертава, че е грешка да се поставя знак за равенство между термини като рецензиране, рефериране и индексиране. Посочва се още, че към момента механично се пренасят издателските практики на чуждестранните списания с висок импакт фактор.
Най-сериозно засегнати от липсата на такъв индекс са хуманитарните и социалните науки. Докато при точните, естествените и техническите дисциплини цитиранията сравнително лесно се проследяват в международните бази, то при хуманитарния сектор това е трудно, а в области, засягащи националната идентичност и интереси – практически невъзможно.
