Почти 100 млн. души не са решили как да гласуват на изборите за ЕП

Според данните, събрани в 14 държави членки, които дават 80% от местата в ЕП, половината от избирателите не смятат да гласуват, докато 15% все още не са решили дали ще участват. Сред 35-те процента, които са решили, че задължително ще гласуват, 2/3 са „плаващи“ избиратели, които още не са се спрели на конкретна партия.

Обратно на популярната теза, че изборите разделят европейците на две групи – антиевропейци и проевропейци, изследването установява, че избирателите далеч не са толкова поляризирани и всъщност все още избират своите позиции.

Изследването на ЕСВП установява още, че отношението към националните и европейските институции и усещането, дали „системата“ работи в техен интерес са най-добрите индикатори за настроенията на избирателите.

Според изследователите този подход разделя избирателите на четири типа:

Русия се опитва да се намеси в евроизборите, твърдят разузнавателни служби на ЕС

Правят се опити чрез ползване на социални мрежи и телевизионни канали с държавно финансиране да бъдат подкрепяни приятелски настроени к...

Прочети повече

• Вярващите в системата (24% от избирателите) – основно намиращи се в Германия, Австрия, Чехия, Дания и Швеция, те смятат, че и европейските, и националните системи работят. Тези избиратели са предимно финансово стабилни и получили средно и по-високо от средното образование;

• Проевропейските изостанали (24% от избирателите) със силно представителство в Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Испания, те са силно скептични по отношение на своята национална политическа система, но вярват в европейската система. Тези избиратели имат най-ниски средни доходи, сравнено с останалите групи;

• "Жълтите жилетки" (38% от избирателите), преобладаващи във Франция, Гърция и Италия, те не вярват в политиците и политическите системи, както на национално, така и на европейско равнище;

• Националистите евроскептици (14% от избирателите) – съсредоточени предимно в Австрия, Дания и Италия, те смятат, че националните им политически системи работят и искат да видят репатриране на власт от Брюксел. Тази група включва така наречените бейби-бумъри и избирателите, които идеологически се намират малко по-надясно.

Авторите на доклада - Иван Кръстев, Марк Леонард и Сузи Денисън  - смятат, че той разбива 5 мита за европейските избори.

Европейският парламент пуска уебсайт за резултатите от изборите

Европейският парламент създава уебсайт за резултатите от изборите, който съдържа всички резултати от минали европейски избори и е вече ...

Прочети повече

Първо, избирателите не са остро разделени „За“ или „Против“ Европа. Огромна част от тях – 97 млн. са все още колебаещи се.

Второ, обратно на това, което много политици говорят, тези избори няма да са само сблъсък на тези, което искат отворена Европа, и тези, които искат затворена Европа на националните държави. На тези избори избирателите от 4-те групи, ще откликнат много повече на ясни послания за промяна.

Трето, също обратно на това, което се говори най-често - това няма да са избори само за въпроса за миграцията. Изследването на ЕСВП установява, че вътрешните проблеми като ислямския радикализъм, корупцията, здравеопазването, икономиката и стандарта на живот също ще формират ключови бойни полета за спечелване на гласове.

Четвърто, Европа не е остро разделена на изток-запад. Проучването на YouGov в 14 държави членки разкрива, са налице и сериозни регионални разногласия. Но няма ясна разлика в регионалните становища по въпроси, свързани с европейските ценности.

Пето, европейските избори няма да са просто друго издание на националните. Според изследването на ЕСВП това може да бъде първият наистина транснационален избор за Европейски парламент. Данните от проучванията, събрани в Европа, разкриват, че има неизбежна национална динамика, но ключовите общоевропейски въпроси като способността на Европа да се противопостави на САЩ или Китай, заплахата от национализъм климатичните промени взимат връх в общественото съзнание, става ясно още от изследването.