България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Ищван Дуньов (познат в българската история като Стефан Дуньов) е една от най-забележителните, но и несправедливо засенчени фигури в европейската и българската история от XIX век. Той е единственият ни сънародник, признат за национален герой на три чужди държави – Унгария, Италия и Румъния. Това е историята на един истински европейски революционер, чието име обединява борбите за свобода на няколко народа.
Кратки биографични данни
Стефан Дуньов е роден на 28 юли 1815 г. (в някои източници 1816 г.) в градчето Винга (тогава в Австрийската империя, днес в Румъния). Той е от семейство на банатски българи – католици от Чипровския край, напуснали родината след потушаването на Чипровското въстание от 1688 г.
Дуньов получава отлично за времето си образование – учи право и финанси, след което отваря собствена адвокатска кантора в град Арад. Изключително интелигентен и владеещ няколко езика, той бързо е завладян от либералните и революционни идеи на Пролетното движение в Европа.
Унгарската революция
Когато през 1848 г. избухва Унгарската революция срещу властта на Хабсбургите, Дуньов без колебание се присъединява към борбата. Той става близък съратник на водачите на революцията – Лайош Кошут и поета Шандор Петьофи.
Още: Необузданият опълченец, когото нарекоха "Великий": Кой бе Чардафон
Първоначално постъпва в Националната гвардия, а по-късно се издига в унгарската армия. Оценен заради юридическото си образование, той е назначен за военен съдия на революционните сили.
След намесата на Руската империя и последвалия разгром на революцията през 1849 г., Дуньов е заловен от австрийските власти. Осъден е на смърт чрез обесване, но под натиска на европейската общественост присъдата му е заменена с 10 години тежък затвор. Излежава присъдата си в мрачния затвор Оломоуц (Чехия). Напуска затвора след амнистията през 1857 г. и е поставен под строг полицейски надзор в Пеща.
При Гарибалди - ампутация и чин полковник
Непокорният дух на Дуньов не се пречупва. През 1859 г. той избягва нелегално от Австро-Унгария и заминава за Италия, за да се включи в Освободителната война срещу австрийското подтисничество. През 1860 г., по пряка препоръка и с писмо от Лайош Кошут, Стефан Дуньов се присъединява към легендарния "Поход на хилядата" на Джузепе Гарибалди.
Още: Телохранителят на Раковски: Как неговата униформа се озова на най-известната снимка на Левски?
На Дуньов е поверено командването на доброволчески роти от унгарци, италианци и банатски българи. В решаващата битка при река Волтурно, близо до Неапол, на 1 октомври 1860 г. неговият отряд отбранява ключови позиции срещу неколкократно превъзхождащи ги войски.
В разгара на сраженията Дуньов е тежко ранен – куршум раздробява крака му, което налага по-късно ампутацията му. Въпреки увреждането си, той остава на командния си пост до пълния успех на битката.
Развълнуван от саможертвата му, лично Джузепе Гарибалди го посещава в болницата, изразява своята почит и го произвежда в чин полковник. Командваният от него полк официално приема името "Полк полковник Стефан Дуньов".
Снимка: Wikipedia
Емиграция и късни години
След обединението на Италия полковник Стефан Дуньов остава да живее в новата държава. Продължава да поддържа тясна връзка с Лайош Кошут, който също живее в Италия, и двамата работят неуморно за дипломатическата и публицистичната подкрепа на поробените европейски народи. Въпреки че губи крака си, той се посвещава на научна, публицистична и преводаческа дейност. Пише статии, исторически анализи и се превръща в един от авторитетните интелектуалци в средите на италианските гарибалдисти.
Още: Видинският рицар: Единственият български политик, излязъл на дуел с дипломат
Умира на 29 август 1889 г. в италианския град Пистоя, където е погребан с високи държавни и военни почести.
Макар делото му да е колосално, в продължение на десетилетия името на Стефан Дуньов остава в сянка у нас главно поради отдалечеността на банатските българи. Тъй като се бие под унгарско и италианско знаме, чуждите историографии (на Унгария и Италия) го припознават главно като "своя" герой, докато в България той е слабо познат и се споменава сравнително рядко.
Днес историческата справедливост постепенно се възстановява. Улици на негово име има в София, Будапеща и родната му Винга (в Румъния), паметна плоча и площад има във Велико Търново, както и площад на негово име в Чипровци. Бюст-паметник на Стефан Дуньов се издига и в Алеята на гарибалдистите в Рим.
