България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Найчо Цанов е български политик, публицист и един от най-ярките парламентаристи в края на XIX и началото на XX век. Той е основател и лидер на Радикалдемократическата партия, известен със своята безкомпромисна защита на парламентаризма, свободата на словото и политическия морал. Той е и единственият български политик, участвал в истински дуел, като случката се превръща в легенда.
Кратки биографични данни
Найчо Цанов е роден през 1857 г. във Видин в известно възрожденско семейство. По-малък брат е на Илия Цанов – известния адвокат на Ботевите четници и министър на външните работи. Братовчед е на Алеко Константинов.
Учи във Видин, известно време в София, както и в търговското училище на вуйчо си Димитър Шишманов в Свищов. След закриването му известно време работи като писар във Видинската администрация.
В политиката
След Освобождението влиза в политиката като член на Либералната партия. Остро се противопоставя на режима на пълномощията (1881–1883), наложен от княз Александър Батенберг. След възстановяването на Търновската конституция започва издаването на вестник "Свобода".
Още: От атентатор до най-елитния ни дипломат: Човекът, който чертаеше границите на България в Берлин
Впоследствие става активен член на Демократическата партия, а през 1905 г. е сред създателите на Радикалдемократическата партия и през следващите години става нейният най-разпознаваем лидер.
Найчо Цанов е депутат в продължение на около 22–25 години, избиран многократно от Видин. В Народното събрание той се отличава като блестящ оратор и критик на корупцията и злоупотребите.
Една от известните му идеи е изказванията в парламента да бъдат ограничени по време, за да се повиши ефективността на работата на Народното събрание – предложение, което тогава не е прието.
Борба срещу личния режим на цар Фердинанд
Цанов е сред най-последователните противници на личния режим на Фердинанд. Той го обвинява, че непрестанно засилва личната си власт и подкопава парламентарната демокрация като се намесва в управлението извън конституционните рамки.
Политическите му речи често предизвикват бурни скандали в парламента.
Снимка: Wikipedia
Позицията му по време на Първата световна война
Найчо Цанов е сред малцината български политици, които открито се противопоставят на включването на България във войната на страната на Централните сили. От самото начало е бил убеден, че войната ще доведе до национална катастрофа и че България трябва да търси дипломатическо решение като би била по-благоприятна ориентацията към Антантата или запазване на неутралитет.
След войната настоява виновните за националната катастрофа да понесат политическа отговорност.
Участие в истински дуел
Най-известният епизод от живота на Найчо Цанов е дуелът с австро-унгарския консул Доменик Сатмари Кирали през 1898 г. Причината става статия на Цанов във вестник "Народен лист", в която той обвинява консула, че нарушава българските закони, като ловува в забранено време.
Обиденият дипломат го предизвиква на дуел, а Цанов приема.
Още: Телохранителят на Раковски: Как неговата униформа се озова на най-известната снимка на Левски?
По време на дуела консулът стреля пръв и пропуска, а когато идва редът на Цанов, той хвърля пистолета си на земята и отказва да стреля, заявявайки, че не желае да убива човек.
Случката се превръща в легенда и силно допринася за репутацията му на човек на честта. Появява се и прякорът му "видинският рицар".
Публицистика
Освен политик Цанов е и талантлив журналист. Той редактира и издава вестниците "Свобода" и "Народен лист" като в тях последователно защитава свободата на печата, гражданските права, понасянето на политическа отговорност.
Обществена дейност във Видин
Като общински съветник във Видин Найчо Цанов предлага и подкрепя откриване на общинска аптека, бюро за безработни, социално подпомагане на бедни семейства и на войнишките семейства по време на войните.
Последни години
След идването на власт на БЗНС Цанов критикува управлението на Александър Стамболийски. През 1922 г. участва в Конституционния блок и заради политическата си дейност е поставен под домашен арест.
Умира на 28 юли 1923 г. Първоначално е погребан във Видин, а през 1947 г. тленните му останки са препогребани в Крайдунавския парк, където му е издигнат паметник.
Още: Най-честният български финансист, чието убийство разтърси България
Делото на Цанов е оценено подобаващо още от съвременниците му. Писателят Тодор Влайков му посвещава специален мемоарен текст "Найчо Цанов. Спомени и бележки", в който подчертава неговата морална твърдост и готовността му да защитава убежденията си дори срещу най-влиятелните хора в държавата.
Заглавната снимка е илюстративна и е направена с инструмента за ИИ ChatGPT5 на OpenAI
