Държавата не може да делегира под никаква форма контрол. Инспекторатът по закона за културното наследство има контролни функции. Именно те не могат да бъдат делегирани. Нито е вярно обяснението, което аз чух в Комисията по култура и медии, че има дублиране на функции.
Това обясни директорът на Обсерваторията по икономика на културата, д-р Диана Андреева-Попйорданова в предаването "Студио Actualno" във връзка с предложените промени в администрацията на Министерството на културата.
Припомняме, че в официален доклад министърът на културата Евтим Милошев предложи съществуващите 188 щатни бройки в МК да бъдат запазени, но да се случат определени размествания на вътрешно ниво.
Всички щатни бройки, пряко обвързани с политическия кабинет на министъра на културата и тези на негово пряко подчинение, се запазват - общо 20. Дирекциите от общата администрация с 58 щатни бройки ще бъдат намалени на 57 и по предложение на Милошев ще бъдат разпределени в шест дирекции.
Едни от най-основните промени, които предизвикаха редица негативни реакции сред експерти, бяха свързани с преструктурирането на главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство". Досегашната обща численост от 40 работещи ще бъде намалена до 29 (17 в централно управление и 12 в регионално). Това драстично намаляване повдига някои въпросителни, като една от основните е как точно тази дирекция ще върши качествено работата си, когато хората, които трябва да я свършат, намаляват с близо 30%.
"Неговите функции (на Инспектората), особено тези на регионалните звена, не могат да бъдат заместени. Изпразването на регионалните звена или съкращаването им на практика наполовина ще застраши и конституционен текст. Чл. 23, второто изречение: "Държавата се грижи за опазване на националното и историческо наследство". Контрол, вменен по Конституция. Известно е, че ние имаме над 40 000 културни ценности. В това число имаме над 21 000 археологически обекта. Това означава огромен ресурс, огромна грижа от страна на държавата.", обясни Андреева.
Сред предложенията на министър Милошев е и преобразуването на дирекция "Авторско право и сродните му права" в дирекция "Филмово и аудиовизуално изкуство, авторско право и сродните му права".
Конкретен проблем тук обаче е наименованието "филмово и аудиовизуално изкуство". Андреева посочи, че това не е утвърден термин в европейската културна политика и не съответства на използваната в България законодателна терминология.
"Филмово и аудиовизуално изкуство няма като термин. Имаме аудиовизуална политика, аудиовизуална индустрия, аудиовизуален сектор, имаме закон за филмовата индустрия. Тоест самото наименование на тази дирекция вече е една терминологична дисхармония", обясни тя.
По думите ѝ, притеснителна е и етатизацията (бел. ред. - процес на засилване на контрола и намесата на държавата в управлението и финансирането) на културната политика.
"Не са разписани ясно функциите на дирекцията и как те ще бъдат в субординация със закона за филмовата индустрия. Следва да кажем тук, че устройственият правилник е подзаконов нормативен акт и той не може да изменя по същество закона за филмовата индустрия. Така че трябва да има ясно дефиниране от тази гледна точка и, разбира се, сравнителен европейски анализ", каза тя.
Спорните предложения за промени в структурата на МК идват на фона на дългоочаквани промени, свързани с културната политика на страната.
На 8 октомври 2026 г. в Комисията по култура и медии към Народното събрание беше единодушно приета Харта за културна политика – важна стъпка към изграждането на дългосрочна, последователна и устойчива културна политика в България.
Част от ключовите елементи в Хартата е разработването на Национална стратегия за развитие на културата. Предвижда се тя да бъде десетгодишен стратегически документ, който да превърне основните принципи и приоритети на Хартата в конкретни политики и мерки. За да бъде ефективна, стратегията следва да получи широка политическа подкрепа както от парламентарно представените партии, така и от политическите сили извън парламента. Подобно съгласие би създало предпоставки за последователно прилагане на заложените политики в дългосрочен план.
Стратегията трябва да очертае посоката на развитие на сектора, като същевременно отговори на съществуващите законодателни дефицити. Сред основните въпроси са защитата на творческия труд, регулирането на професионалния статут на артистите, развитието на сценичните изкуства и адаптирането на културните индустрии към технологичните промени.
Един от основните приоритети, заложени в Хартата за културна политика, е постепенното увеличаване на публичните средства за култура до минимум 1% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е дългогодишно искане на представители на културния сектор, но постигането му изисква не само политическа воля, а и ясна финансова стратегия, правилно разпределение на средствата и ефективни механизми за тяхното усвояване.
Според д-р Диана Андреева-Попйорданова настоящите бюджетни възможности позволяват делът на разходите за култура да нараства постепенно, без това непременно да създава допълнителни затруднения за бюджетната система, дори в условията на свръхдефицит. Тя подчерта обаче, че увеличението трябва да бъде обвързано с конкретни приоритети и да се осъществява поетапно.
Достигането на 1% от БВП не може да се разглежда единствено като механично увеличаване на бюджета в рамките на една година. Според експерта е необходимо предварително да се определи за какво ще бъдат използвани допълнителните средства, кои проблеми трябва да бъдат решени с приоритет и как ще се гарантира ефективността на разходите. Така постепенното увеличаване на финансирането би могло да се превърне в инструмент за структурни промени в културния сектор, вместо да остане само количествена бюджетна цел.
"Средното брутно възнаграждение в музеите, които са призвани да бъдат стожери на движимото и недвижимото културно наследство, са около 950 евро. Това е средно брутно възнаграждение на музейни специалисти. Крайно сбъркана политика и обикновено в рамките на бюджетната процедура те са на опашката. Другият елемент, който изостава с възнагражденията, а аз ги наричам туптящите сърца на местните общности, това са читалищата. Там възнагражденията опират на минималната работна заплата обикновено", обясни експертът.
По думите ѝ, ниските възнаграждения създават риск за кадровата устойчивост на институциите и затрудняват привличането и задържането на класифицирани специалисти.
Повече по темата - вижте в интервюто.
