X
 
 

Тя се казваше Татяна

17011
Тя се казваше Татяна

Хроника на Великото десетилетие

 

През 1736 година до река Самара, която уралските казаци наричат Сакмара, е вдигната Тоцката крепост.

През 1773 година, по време на Пугачовия бунт, казашкият гарнизон на Тоцката крепост доброволно минава на служба при самозванеца.

На 9 март 1774 година крепостта е превзета от бригадата на генерал-майор Павел Дмитриевич Мансуров. След шест десетилетия великият руски историк Александър Сергеевич Пушкин пише „Историята на Пугачов“ и „Капитанската дъщеря“. Докато събира материали за изследванията си, Пушкин обикаля и посещава всички места на старите боеве и сражения – от Самара до Оренбург. На 18 септември 1833 година

Пушкин отсяда в Тоцка станица.

В началото на ХХ век в района на бившата Тоцка крепост е направен огромен дори за мащабите на нашата страна полигон. Най-страшното оръжие за масово поразяване през

Първата световна война са отровните газове. На Тоцкия полигон руската армия прави изпитания на отровни вещества.

Германия губи Първата световна война и с Версайския договор ѝ е забранено да разработва, да произвежда и да има не само отровни вещества, но и танкове, тежка артилерия, подводници, бомбардировачи и още много, много неща. Но ако Германия бъде разоръжена, кой ще започне Втората световна война, без която Световната революция е невъзможна? Затова още преди Хитлер да дойде на власт, другарят Сталин прави всичко, за да подготви Германия за война. На територията на Съветския съюз германските конструктори тайно от целия свят разработват и изпробват танкове, артилерия, пикиращи бомбардировачи и подводници. На Тоцкия полигон, както и в района на Волск, ако някой е забравил, германците изпробват от-

ровни вещества.

През Втората световна война всяка от великите воюващи държави има химическо оръжие и средства за доставянето му. Но понеже потенциалът на противника във въпросната област е бил неясен, понеже е имало опасност от по-мощен ответен удар, нито една страна не се осмелява първа да употреби химическо оръжие.

Ако обаче някой се е бил осмелил, то Германия – благодарение на другаря Сталин – е имала с какво да отговори.

 

 

* * *

Река Самара си тече в коритото още от времето на Пугачов и Пушкин. Тече си, а град Самара вече го няма. Както и Оренбург. Вместо тях имаме Куйбишев и Чкалов.

Та Тоцкият полигон е точно между Куйбишев и Чкалов.

Тук, на Тоцкия полигон, където навремето германските специалисти са се подготвяли да погубят Европа с отровни газове, спират ешелоните на 128-и стрелкови

корпус. На гара Бузулук.

128-и стрелкови корпус ще участва във войсковите учения „Снежок“.

7-и стрелкови корпус на Южноуралския военен окръг – състав 73-та Витебска Червенознаменна механизирана и 270-а Демидовска Червенознаменна стрелкова

дивизия е подготвил отбраната.

Прехвърленият от Белорусия 128-и стрелкови корпус трябва да прекърши подготвената отбрана, като използва най-съвременните средства за въоръжена борба.

* * *

Основно правило е армията да се строява във фронт. Лагерът – това са три, четири, пет, дори десет реда палатки. Зад редиците палатки са бойните и транспортните

машини, складовете, кухните, ремонтните работилници и всичко останало, което е необходимо за осигуряване готовността на хилядите бойци.

Линейното разположение на военните лагери си има основания. Пред палатките на всеки батальон и всеки полк има открит фронт, общия за всички фронт.

Същевременно всеки батальон и всеки полк си има и

открит тил.

Ако за дадена задача някой батальон от някой полк трябва спешно да тръгне напред – няма проблем: няма да се наложи да се смесва с другите батальони и полкове.

А пък ако трябва да се достави нещо на този батальон или полк, храна за походните кухни например или снаряди за танковете, пак няма проблем – нали си има собствен тил.

През 1954 година на Тоцкия полигон на Южноуралския военен окръг предната линия на пристигналия от Белорусия 128-и корпус и на 7-и стрелкови корпус, който играе ролята на противника, е дълга 43 километра.

А встрани от тази предна линия, в една брезова гора, е построено генералско градче. Именно градче – генералите не живеят в палатки, а в сглобяеми къщи. И къщите са много. Понеже на учението са дошли командирите на всичките съветски корпуси. И командващите всички армии. И командващите всички военни окръзи

и групи войски. И началник-щабовете им. И освен тях главнокомандващите видовете въоръжени сили и началник-щабовете им. И началниците на главните и централни управления на Министерството на отбраната и Генералния щаб.

Нашите по-малки класови братя също са поканени да се полюбуват на зрелището: тук са висшите военни ръководители на Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, Източна Германия, Монголия, Албания, Северна Корея, Северен Виетнам и Китай.

Да! Точно така.

По онова време Китай ни се е водел по-малък брат.

Редом с генералите в също такива къщи са настанени неизвестни цивилни лица с очила, сиви сака на райе и вратовръзки.

Тези цивилни са хората, които създават най-мощното оръжие и се занимават с производството му. Сред тях е министърът на средното машиностроене другарят Вячеслав Александрович Малишев заедно със заместниците си и водещите конструктори.

А вече съвсем далече от военния лагер и от генералското градче има още едно – правителственото.

 

* * *

На 12 септември 1954 година на Тоцкия полигон пристигат маршалите на Съветския съюз Конев, Малиновски, Василевски, Тимошенко, Будьони, Соколовски,

маршалът на Полша Рокосовски, главният маршал на артилерията Воронов, маршалът на артилерията Неделин, маршалът на бронетанковите войски Богданов, маршалът на авиацията Жигорев, адмиралът на флота Кузнецов, армейските генерали Чуйков, Бирюзов, Гречко, Крилов, Москаленко, Баграмян, генерал-полковниците Батицки, Бирюзов, Батов и Голиков.

Същия ден тук се появяват и скъпите гости от чужбина, вождовете на братските социалистически страни.

Не са забравени и представителите на неутралните държави – военните аташета на Финландия, Швеция, Афганистан. Общо за ученията пристигат представители

на 16 държави.

На 13 септември в правителственото градче пристига генерал-лейтенант Никита Сергеевич Хрушчов.

Точно преди една година, на 13 септември 1953, той е заел поста първи секретар на ЦК на КПСС. Войсковите учения „Снежок“ са в известен смисъл подарък за пър-

вата годишнина от получаването на най-главната титла в страната.

Заедно с Хрушчов от Москва долитат председателят на Министерския съвет на СССР генерал-лейтенант Георгий Максимилианович Маленков и първият заместник-председател на Министерския съвет на СССР и министър на отбраната на СССР, маршалът на Съветския съюз Николай Александрович Булганин.

Ръководителят на ученията, първият заместник-министър на отбраната на СССР, маршал на Съветския съюз Жуков докладва за готовността на войските и щабовете за провеждането на операция „Снежок“.

Темата на ученията е „Пробив от стрелкови корпус на подготвена отбрана на противника с прилагане на атомно оръжие“.

Тя се казваше Татяна

Виктор Суворов (1947) е автор на бестселърите "Аквариумът", „Освободителят“, „Ледоразбивачът“, „Денят М&l...

 

ТЯ СЕ КАЗВАШЕ ТАТЯНА от Виктор Суворов

Превод от руски Иван Тотоманов

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com