"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХХIV - SOS за правата вяра

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХХІІІ - Накъде така

Автор: Валентин Стоев Глава ХХІІІНакъде така      Научната конференция, посветена на „случая Йерусалим&l...

Прочети повече

Глава ХХIV

SOS за правата вяра

     Не само научният свят спореше и обсъждаше, не само службите взимаха мерки срещу Спасителя, целият християнски свят вреше и кипеше от противоборството „Иисус“. От едната страна бяха хилядите, които скандираха възторжено при проповедите му, от другата – висшият клир и подстрекаваните от него поддръжници, които бяха не по-малко гласовити. Католическата върхушка, образно казано, се държеше с две ръце за главата и трудно мислеше. Никой, включително и папата, не знаеше какво да прави, как да се спаси светът от новата напаст, наречена „нов Спасител“. „Кого ще спасява 2000 години по-късно и от кого ще го спасява?“ – питаше се Викентий ІІІ. Конклавът заседаваше всеки ден и най-накрая намери спасение от Спасителя.
     Откриха го в Новия завет, то беше там и щеше да им избоде очите.
     Христос трябваше да бъде низвергнат, омаскарен и развенчан в съзнанието на вярващите, и то така, че оттук нататък миряните по света да виждат в проповядващия нов морал най-големия враг на вярата. Христос бе пречката, която трябваше да се премахне, осъзнаха във Ватикана.
     Решиха да започнат с масирана атака – лично папата публикува разобличителна статия в италианския „Ил Темпо“ със заглавие „За автентичното християнство“. Тя бе препечатана във всички големи световни издания. Светият отец се появи и по телевизия РАИ, която според статистиката се гледаше от 22 милиона италианци всеки ден. Репортажи от речта му показаха всички големи телевизионни мрежи.
     Ефектът беше поразителен, отчетоха от Ватикана, но това не им беше достатъчно. И тогава на кардинал Торичели – пак този Торичели! – му хрумна дяволска идея. До всички католически църкви по света бяха разпратени тайни разпореждания, с които се призоваваха местните настоятелства да организират масови и спонтанни протести на вярващите, митинги и демонстрации срещу опитите за ревизия на християнското учение и конкретно срещу идеолога им – лъжемесията Иисус. Спуснати бяха по места инструкции за това как на митингите християнските множества да громят и заклеймяват най-ретроградното и най-ревизионисткото явление на ХХІ в.
     За координатор и главен комендант на кампанията бе определен кардинал Торичели, негова щеше да бъде заслугата при успех, негова щеше да е вината при провал.
     И Торичели се хвана здраво на работа. Сформиран бе координационен „Щаб за защита на вярата“, който командирова свои членове във всички католически кътчета по света. Те работиха денонощно и всеотдайно и резултатите – един по един – не закъсняха. Първо срещу т.нар. Христос въстанаха в Буенос Айрес, после в Краков, Найроби, Лисабон, Дамаск... Успехите, разбира се, не бяха едни и същи навсякъде, но нямаше демонстрация с по-малко от 10-15 хиляди протестиращи. Най-често скандиранията, спуснати от Ватикана по списък, бяха: „Не щем ново християнство!“, „Вън лъжемесията от лоното на църквата!“, „Не на ревизионизма в учението ни!“, а най-категоричното бе „РАЗ-ПНИ-ГО! РАЗ-ПНИ-ГО!“, което гърмеше без прекъсване. Сценарият на Ватикана предвиждаше и изказвания от трибуната на обикновени миряни. Огромно впечатление по света направиха думите на сестра Малена от францисканския манастир край Тулуза, която, коленичила, се помоли за светата вяра и нарече новия Христос „антихрист, рушащ световния ред“.
     Както се полага, най-завладяващ бе митингът на площад „Свети Петър“ в Рим, за който бяха пристигнали представителни групи от всички големи католически общности по света. Лично папата произнесе реч. Той не стигна до крайности, нарече месията „враг на богобоязливостта“ и „смутител на душите“, но хвърли бомбата, когато даде тон за „Разпни го!“, подет от 40-те хиляди на площада. Скандиранията на митингуващите огласяха Вечния град пет часа. Толкова шум в Рим не се бе вдигал от времето на императорите.
Успокоен от християнската любов, демонстрирана навсякъде в католическия свят, висшият клир излезе колективно в дълъг тридневен уикенд. Прекара го във ведомствения курорт „Вила Долороса“ на Адриатическо море. Когато кардиналите и епископите се прибраха във Ватикана, бяха свежи, доволни и спокойни за бъдещето на християнството.