"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Преди Нешка Робева и "златните момичета" в българската художествена гимнастика властваше друга велика треньорка, изпреварила своето време и оформила една нова ера. В продължение на 14 години начело на националния отбор бе "златната" Златка Пърлева. Нейните композиции се помнят и до днес, а почеркът ѝ може да бъде забелязан дори в най-модерните изпълнения. Строга, но със златно сърце, тя изкова железни гимнастички, които завоюваха куп медали от най-големите първенства. Всичко просто ѝ идваше отвътре - в името на любимата ѝ художествена гимнастика, на която посвети целия си живот.
Ерата на Златка Пърлева, която промени художествената гимнастика завинаги
Първите си следи в художествената гимнастика тя оставя като гимнастичката Златка Аврамова. Любовта ѝ към спорта е разпалена по време на първото републиканско първенство, което се е провело на стадиона в Бургас на 6 октомври 1952 година. По време на състезанието започва да вали порой, но гимнастичките не спират, а само се прехвърлят в салона на Мъжката гимназия. Този момент завинаги остава в съзнанието на Златка. Между 1953 и 1956 година тя е неизменна републиканска шампионка, като печели и първата национална титла за своя клуб Славия. Към този момент тя още е студентка, а след това се оттегля, за да стане преподавател във ВИФ. Междувременно се омъжва за един от големите волейболисти от националния ни отбор на 50-те и 60-те години на миналия век Пейо Пърлев.
Всичко започва в Овча купел
След това, вече като Златка Пърлева, става и треньорка в Славия и поставя началото на златната история в Овча купел. До този момент там няма зала за гимнастика, но с огромен принос на Пърлева започва строеж. Тя дълги години работи в клуба на сърцето си, създавайки много изявени гимнастички. Усърдната ѝ работа не остава незабелязана и тя е привлечена за треньор на националния отбор. Тук започва една нова страница в историята на българската художествена гимнастика.
Под ръководството на Пърлева, България се утвърждава като едно от водещите сили в световната художествена гимнастика. Подготвените от нея индивидуални състезателки и особено ансамбловите отбори между 1969 и 1983 година донасят много медали и слава на страната ни от най-големите спортни форуми. Българският ансамбъл печели сребърен медал от Световното първенство в Базел през 1977 година и бронз от шампионата в Лондон през 1979 година. Най-паметно обаче остава Световното първенство в Мюнхен през 1981 година, където родните грации стават шампионки, а "младата треньорка Пърлева е разказала най-хубавата приказка чрез своите шест гимнастички".
"Приказката" на Пърлева и "ансамбълът на красавиците"
Българският ансамбъл в състав Галя Рангелова, Камелия Игнатова, Мария Кузманова, Диана Табакова, Емилия Божидарова и Здравка Чонкова очароват целия свят със съчетанието си на три ленти и три топки. Момичетата на Пърлева изиграват безупречно композицията и получават най-висока оценка. Съчетанието на Пърлева е изпреварило времето си. Именно след този успех се ражда така наречената "нова ера" в ансамбловите съчетания, в която властва българската школа. По света грациите ни стават известни като "ансамбълът на красавиците", всички лагери са впечатлени от композицията, движенията с тяло и работата им с уред, а в България са посрещнати на летището с цветя и викове "Златни сте". Пърлева извежда състава ни и до значителни успехи на европейската сцена. Ансамбълът ни печели златен медал от първенството в Мадрид през 1978 година, както и два сребърни медала от Амстердам 1980 и Ставангер 1982. Сред постиженията им трябва да се прибави и сребро от Световната купа в Белград през 1983 година.
Краят на ерата "Пърлева" и началото на "златните момичета" на Нешка Робева
За композициите на Пърлева са изписани редица суперлативи и остават незабравими и до днес. Най-впечатляващото обаче е, че тя никога не е учила хореография. От това се удивява дори великата Нешка Робева, която я наследява начело на националния отбор, след като Пърлева е отстранена от поста. Въпреки че това решение на федерацията изненадва дори самата нея, тя не спира да се влага за спорта и дава ценни съвети на наследничката си.
"Втора майка" на гимнастичките си
Друго впечатляващо в работата на Пърлева е подходът ѝ към гимнастичките. За разлика от повечето треньорки по художествена гимнастика, тя се държала с възпитаничките си като със свои деца. Винаги когато са разстроени, ги прегръщала и успокоявала. Пърлева винаги успявала да ги накара да дадат най-доброто от себе си - не само на килима, но и в училище. Тя държала те да бъдат отличнички, защото знаела, че освен много добри в спорта, са и много умни. След всяко състезание Пърлева винаги първо поощрявала и окуражавала гимнастичките си, а след това им казвала грешките. Всички я помнят като човек на каузата гимнастика.
След като е отстранена от националния отбор, Пърлева остава треньор и започва да прилага невероятните си хореографии на спартакиади по стадионите. Освен в България, тя е работила още в САЩ, Испания, Канада, Малайзия, Полша, Гърция, Норвегия. За големия ѝ принос към художествената гимнастика е награждавана с множество ордени и медали, а в родния ѝ Бургас е удостоена със званието "Почетен гражданин". Така Пърлева отдава целия си живот на любимата си художествена гимнастика. До последния си дъх тя не спира да дава своя принос за спорта. Златка Пърлева напусна този свят на 9 януари 2024 година на 90-годишна възраст. Поклон пред паметта на тази велика българка, която изкова поколение железни гимнастички и остави незаличима следа в историята на художествената гимнастика.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "По следите на забравените": Ерик Змиорката, който едва не се удави на Игрите в Сидни, но стана любимец на феновете
