Loading...
Skip to Content

Да нарисуваш Левски с 10 000 бутона

  • Да нарисуваш Левски с 10 000 бутона
    Снимка: No name art

Той е No Name артист - Човекът без име. Твърди, че не името е важно, а творбите му и затова държи изключително много на анонимността си. Създава Youtube канал не просто за да рисува, а чрез умението си да помогне на миналото ни да премине и оцелее в бъдещето ни. Представя поредицата си "Бъдеще за миналото".

Създава нови, модерни, различни и достойни портрети на велики българи от славната ни история. Портрети, които може да се сторят на някого трудни за възприемане, но със сигурност ще привлекат вниманието на хора от всички поколения. Моделите му не предизвикват еднозначни чувства и това е основното, което го провокира да продължава да твори.

Ето какво ни сподели Анонимният художник в интервю пред SofiaLive:

Здравей. Как реши изкуството ти да бъде анонимно и защо?

Аз съм обикновен човек. Рисувам с надеждата да сътворя промяна. Често ме питат кой съм всъщност и защо крия самоличноста си? Отговора ми е защото това не е важното. В живота как се казваме не е от значение за качеството ни на живот. Важни са нашите действия и чувства. Те определят живота ни и всичко около нас. Съсредоточил съм се изцяло върху постигането на целта си. Всъщност аз дори нямам артистичен псевдоним. Всяка картина след последните щрихи в долния десен ъгъл получава подписа на автора си. Всеки оставя там името си за покаже, че положените труд и умения са негово дело, за да изгради името си. Аз подписвам картините си, като No Name (без име). Аз не създавам портрети и проекти за да бъда известен, за да разказвам за себе си и живота си, а за да провокирам хората, да обърнат внимание на нещата за които по една или друга причина не ни остава време и подминаваме. За мен са важни единствено делата!

Разкажи ни малко повече за проекта “Бъдеще за миналото” и неговата кауза? Как започна всичко?

Всичко започна, когато видях един стар, но красив портерт на Левски, изхвълен на боклука. Много ме заболя, ядосах се не само на хората, които са го изхвърлили, а и на всички нас. Някак неусетно сме започнали да забравяме героите си. И досега не мога да си обесня кой и защо е изхвърлил портрета на Апостола. Не може старите портрети да нямат вече място в новите ни сгради и домове. За съжаление това не е единичен случай. В много училища направиха ремонт, но не закачиха обратно портретите на героите ни. Те останаха в мазета и складове или направо на боклука. Уж модернизираме и вървим напред, а всъщност тичаме назад!

Може би хората изхвърлили портрета са направили ремонт и този черно бял портрет им пречи. Сигурно не се връзва с плоския телевизор. Истината е че не портретите не се връзват в домовете ни, а не се връзва мисленето ни за ценности, за памет и за дух. Моя начин да променя това е проекта „Бъдеще за миналото“. Вместо да стоя и да се ядосвам аз ще създам нови модерни портрети на Васил Левски, Христо Ботев и много велики българи. Това ще са различни портрети от тези, които сме свикнали да виждаме. Ще са различни до степен ,която ще ти е трудно да възприемеш. Но ще са достойни, за да събудят любопитството на всички поколения. Ще са достойни да изпъкнат на фона на старите стени и достойни да бъдат закачени в модерни жилища и сгради. Ще направя това с една единствена цел. Да растат децата ни заобиколени от нашите герои, да ги знаят и да ги помнят колко са важни те за нас. Защото е важно да раберем, че всъщност тези велики българи, трябва да се гордеят с нас.

Какво се получава, когато съчетаеш изкуство с история?

Получава се по-светло бъдеще за нас! Много ми харесват реакциите на хората. Харесват картините и искат да ги имат в своите жилища. Искат децата им да израстват с техните идеали. Щастлив съм, че каузата ми се приема толкова добре, а аз сега започвам. Показал съм само 2% от идейте, които имам.

Ще проявя постоянство, колкото и да е трудно, защото наистина искам да внеса промяна.

В пети епизод на “Бъдеще за миналото” изрисува ликът на Васил Левски от хиляди клавиши от клавиатура? Каква е символиката на клавиатурата спрямо Дякона?

Изобразих лика му и с 10 000 бутона от стотици клавиатури.

Технологиите отнемат голяма част от времето ни. Те са толкова интересни и пристрастяващи, че ни карат да не обръщаме внимание на други важни теми. Исках да покажа, че технологиите могат да помогнат в това да съхраним спомена за героите ни и да ни обединяват. Можем да ги използваме, за да съхраним миналото си. Просто трябва да натискаме клавишите с една обща цел. Отне ми 62 дни да поставя всеки бутон на правилното място, но се случи нещо прекрасно. Получих имейл от учителка, която е прожектирала видеото пред нейните ученици. Децата са били много ентусиазирани и са ръкопляскали. Мисля, че такива смели решения от учители и други важни личности биха дали кураж и биха събудили интереса на най-младото поколение. Срещу два месеца работа спечелих 4 минути от тяхното внимание, а те са най-важните хора за нашето бъдеще. 62 дни срещу 4 минути! Струва ми се като много добра сделка!

Какво да очакваме в следващите епизоди? Отново ли ще използваш необичайни материали?

В следващия епизод ще представя идея за създаването на модерен портрет на Христо Ботев. Интересното е, че художникът няма да бъда аз. Ще дам възможност на последователите ми да нарисуват общ портрет. Художник ще бъде всеки един, който пожелае да остави щриха в новия портрет на героя ни. Непознати хора ще си предават портрета и така той ще обиколи цялата страна. Ще се превърне в първия портрет нарисуван от всички нас и за нас.

Случвало ли се е да си на косъм от това да те разкрият?

Честно казано, не. Дори най-близките ми приятели не подозират нищо. Казват ми, че и аз рисувам хубаво, но чак така като No Name не съм можел. Интересното е, че виждам промяна в хората. Преди 10 години, когато започнах с първите си появи и проекти, хората бяха много заинтригувани от това кой съм аз и основния въпрос беше точно този. Сега, когато се появих отново, просто ме приемат. Разбират, че каузата, която имам е наистина важна и са съсредоточени в нея. Не се интересуват от мен самия и това много ми харесва, защото аз нямам никакво намерение да занимавам хората с моята личност.

Какъв е твоят стил в изкуството?

Стилът ми е всичко, което може да привлече вниманието на младото поколение към нашите герои. Начина по който представям идеите си е много близък до тях. Използвам социалните мрежи, защото това е най-преки път да достигна до тях. Използвам нестандартни материали, методи и предизвикателства, за да им грабна вниманието. Това е моят стил!

Постоянно говориш за минало, настояще и бъдеще. Къде е тънката разлика между трите?

Според мен трябва да спрем да приемаме миналото и настоящето ни, като два периода, които си пречат и се унищожават. Трябва да ги слеем и да използваме технологиите, които имаме днес, за да изградим бъдещето си такова, каквото е искал да бъде Левски.

Ще се разкриеш ли някога?

Не!

Кои са отзивите от твоите последователи, които най-много са те впечатлили?

Знаех, че хората ще са положително натроени към идея ми да направя модерни портрети на великите българи и да се опитам да върна интереса към историята ни. Чувствах, че хората имат нужда това да се случи. Знаех че верния път е да напомня за начите герои и нашето минало, чрез модерните платформи днес. Подготвям се от дълго време, за да мога да покрия високите стандарти на съдържанието в социалните мрежи. Това което ме изненада е колко положителни са хората и колко много ме окуражават да продълвавам. Толкова много млади семейства ми пишат с желанието да имат такъв портрет вкъщи. А точно това е и моето желание.

Какво искаш да предадеш нататък на хората?

На първо място ми се иска да си спомняме по-често за героите ни и да живеем според техните принципи и завети. Пробвали сме всички други начини и резултата не е добър. Искам да направя така, че във всеки дом и училище в България да има портрет на велик българин и ще се трудя, за да го постигна. Сигурен съм, че има начин!

 

Интервю на Илиана Симеонова

Още от Предай нататък :