Комплексна е отговорността. В никакъв случай не бих посочвала този и този. Всички сме виновни, че допуснахме това нещо, че го подценихме и че не бяхме достатъчно твърди.
Това каза в предаването "Студио Actualno" комуникационният съветник Елица Виденова, във връзка с трагичните случаи на насилие от началото на месеца, които доведоха до жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев.
По думите ѝ нищо не е възпрепятствало младежите да се потопят в илюзията, че могат да раздават правосъдие, без да се мине през органите в държавата. Нищо не ги е спряло да сложат етикет "педофил" на един човек, лишавайки го от всякаква човечност и да подходят към него извън рамките на нормалното човешко поведение.
Как влияят социалните мрежи на поведението на подрастващите?
Особено внимание комуникационният експерт обръща на публичните личности и инфлуенсърите, които разполагат с достъп до значително голяма аудитория в социалните мрежи. Според нея тяхната отговорност е изключително голяма, защото чрез собствените си страници те могат да предоставят своеобразна безплатна инфраструктура за разпространяване на омраза и човеконенавист, както и да се превърнат в лесни разпространители на пропаганда и дезинформация.
ОЩЕ: Младите хора се превърнаха в блуждаещи атоми с телефони в ръцете (ВИДЕО)
Механизмът на пропагандата не изисква непременно човек да повярва в дадено твърдение. Достатъчно е да бъде посято съмнение или да бъде създадено усещане, че определени действия и изказвания са допустими. Оттам нататък ефектът може да се разпространи лавинообразно.
Тъкмо затова според нея училището има ключова роля. В прогимназиалния етап учениците трябва системно да бъдат обучавани как работят алгоритмите на социалните мрежи. Тъй като самите алгоритми непрекъснато се променят, това обучение не може да бъде еднократно.
Според Елица Виденова трагичният случай в Пловдив не бива да бъде разглеждан само като загуба на човешки живот. Трагедията се състои и в начина, по който са се случили събитията, както и в последствията за младите хора и техните семейства, чийто живот след подобно преживяване вече никога няма да бъде същият. Именно затова подобно поведение не трябва да бъде нормализирано.
Публичните личности, комуникационните специалисти и всички хора, които имат достъп до голяма аудитория, носят отговорност за съдържанието, което разпространяват. Тяхната задача не е просто да предават информацията, а и да преценяват какво въздействие може да има тя.
"Първото нещо, което трябва да се направи на институционално ниво, е институциите непрекъснато да комуникират. И в четирите правителства, в които съм била медиен съветник, правилото ми е било желязно: Ние говорим първи. В момента, в който нещо се случи - излизаме с нова политика. Имаме някакъв вид събитие, което трябва да бъде популяризирано сред хората, независимо дали положително или отрицателно, независимо дали ще търпим критики за това... Проверената, вярната информация излиза първо от институциите. В идеалния случай предварително", обясни специалистът.
По думите ѝ широкото разпространение на дезинформация и език на омразата е пряко свързано с липсата на колективно усещане за посока и смисъл. Хората прекарват голяма част от времето си в социалните мрежи, защото не знаят какво да правят със себе си и нямат достатъчно други ангажименти.
Много хора се чувстват значително по-смели да изразяват крайни и негативни мнения, скрити зад онлайн анонимността и комфорта на дома.
Виденова подчерта, че Meta е изправена пред значителни финансови последици заради въздействието на платформите си върху деца и младежи. Тя отбеляза обаче, че в България съществуват регулации, но институциите трябва да получават сигнали, за да могат да действат. ГДБОП например разполага с възможности за реакция, но за да бъдат използвани те ефективно, сигналите трябва да бъдат подадени по подходящ начин.
Повече по темата вижте в интервюто с водещ Александра Йошева.
