Емблематичният за Стара Загора Дом музей "Литературна Стара Загора" след близо 29 години отново отвори врати днес. В новия си дом в центъра на Стара Загора той предлага съвременен поглед към поетичната слава на града. Намира се в източния приземен етаж на сградата на бившия партиен дом, откъм улица „Димитър Наумов“. Новото място дава възможност да бъде показано всичко значимо от неговия фонд. Изложени са близо 80 хиляди фондови единици, материалите са старателно пренесени от уредника на музея Иван Матев.
„Благодаря на всички духовни стожери на града ни. Този празник е не само на Стара Загора , а е и празник на България. Едва ли има друг град с такъв литературен музей. Битката беше дълга, борбата изстрадана", каза в словото си Иванка Сотирова, заместник-кмет на община Стара Загора.
„Старозагорският духовен облик е двигател на литературна България. Както е казал Кирил Христов още през 1881 г. без Стара Загора, няма българска литература. Радваме се, че след три десетилетия постигнахме това“, посочи уредникът на музея Иван Матев. Той благодари и на арх. Татяна Радева за проекта, като и на братята художници Михаил Косев и Димо Генов, с чиято подкрепа е подредена експозицията.
За новия дом по стара българска традиция от името на ръководството на община Стара Загора Иванка Сотирова дари на музея портрет на Иван Мирчев, нарисуван от неговия съгражданин и духовен сподвижник, портретистът Николай Евров. Уникално издание със стихове на двамата велики старозагорски поети - Иван Хаджихристов и Иван Мирчев, подари старозагорецът Щилян Кунев. За заслугите на Иван Матев в опазването на литературното ни наследство му бе връчен благодарствен знак на община Стара Загора от Иванка Сотирова.
В експозицията са подредени около 100 оригинални платна и е постигнато отлично пространствено решение за разположението на отделните експонати в експозиционната зала.
Началото на Музей „Литературна Стара Загора“ е поставено с решение на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет от 30 март 1961 г. С духовното прозвище Града на поетите Стара Загора става известна в българския литературен и културен живот още през 1919 г. От 1894-та до 1913-а в елита на българската литература влизат над двадесет старозагорци, а произведенията им стават част от златния й фонд. В този период се изявяват автори като Петър Иванов, Кирил Христов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Гео Милев, Иван Мирчев. След тях между Първата и Втората световна война идват и по-младите Ами Бакалов, Магда Петканова, Офелия Касабова, Христо Огнянов, Веселин Ханчев. Повечето от тези модерни творци са представители на късния европейски символизъм, импресионизма, психологическия реализъм и авангардния експресионизъм и с творчеството си те не само определят характерното лице на българската национална литература, но вплитат специфичния си дух и европейската литература.
Само няколко години след решението са събрани ръкописи, бележници, снимки и документи, книги и лични вещи и уникални предмети, които поставят началото на колекцията, която е допълнена и с картини, графики, скулптури, за да стане "Литературна Стара Загора" едно от духовните средища на града. Първоначално са изложени в къща музей „Гео Милев”, а през 1976-а "Литературна Стара Загора" е преместен в сградата, където се е намирала акушеро-гинекологичната клиника на родителите на Веселин Ханчев. В нея проплаква и самият поет, а под нея е къщата, в която живее семейството.
През музея всяка година минават между 8 и 10 хиляди души. В сградата се е помещавало и дружеството на старозагорските писатели, издавало алманаха „Хоризонт“, приземният етаж, където е била моргата на болницата, е превърнат в емблематичното писателско кафене „Пегас“. Сред безценните експонати на музея са посмъртната маска на Кирил Христов, свалена от проф. Андрей Николов в деня на смъртта на поета - 7 ноември 1944 г., пишещата му машина, на която се пише с палец и показалец,
колекция от лули на писатели и поети, ръкописи и оригинали на Николай Лилиев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов и Павел Матев. Съхранява се виенският стол на Веселин Ханчев и библиотеката му от 2216 книги, които през 2003-та дъщерите му подаряват на музея, след кат продават апартамента на улица „Раковски“ в София. Повечето от тях са с автографи на авторите им, което прави колекцията уникална.
Фондовите единици на „Литературна Стара Загора“ са събирани чрез дарения и откупки. Сред тях са първите фантастични романи в българската литература - „O'Kopc" и „Теут се бунтува" на старозагореца Георги Илиев, писани в началото на 30-те години на ХХ век, и първият пролетарски роман „Блуждение", написан от друг старозагорец - Богдан Баров.
През пролетта на 1991-ва обаче музеят остава без дом заради Закона за реституцията и сградата е върната на наследниците на д-р Славов, който купува болничното заведение от семейство Ханчеви през 30-те години на миналия век.
Тогава архивите му са складирани в кашони от уредника Иван Матев, които са местени няколко пъти през годините на различни места, в едно от които става наводнение и част от архивите са повредени. Години наред той пише докладни и концепции за възстановяването на музея, но обещанията така и не намират дом на "Литературна Стара Загора". До днес, след почти 29 години…
Предстои обаче още работа - трябва да бъдат довършени фасадата на музея, на която трябва да се редуват огледални стоманени повърхности и вертикални градини, както и пространството около него, на което щe бъдaт paзпoлoжeни двa eлeмeнтa c paзмepи 6x3, които ще изoбpaзявaт cмaчĸaн лиcт xapтия.
