Достатъчно глупави ли сме, за да предизвикаме короната?!

Това са думи на доцент Михаил Околийски, който даде интервю за Actualno.com в средата на седмицата. И числата говорят категорично в полза на тези думи.

През тази седмица имаше два рекорда по нови случаи – 112 на 17 юни, когато беше взето и интервюто с доцент Околийски, и 132 днес, 19 юни. И лично моето мнение е, че скоро числата още по-категорично ще покажат – не просто отпуснахме мерките, ами всички ние се разпуснахме. Яко при това!

Спазвайте физическа дистанция. Носете маски на закрито. Не правете големи събития в затворени помещения, без добра вентилация. Грижете се за общото си здравословно състояние. Явно се оказа трудно, много трудно. Не генерализирам за българите, защото тенденцията да има повече открити заразени на дневна база, отколкото преди да речем половин месец, е в световен мащаб. Но в крайна сметка личната отговорност е на първо място – поне в моите очи.

Минахме от сочене с пръст и снимки във Фейсбук защо някой е навън да си изхвърли боклука, до абсолютно отрицание, че коронавирус има и далеч не е изчезнал вдън гори тилилейски! Успокоенията, че в България "било на клъстери", са абсурдни – ние сме малко хора, като се съберат повече клъстери и ето ти един общ клъстер! В Северна Македония вървят по този път – като за доказателство какъв ни е манталитетът, да не влизам в приказките има ли македонци или само българи!

Според мен, вина за ситуацията безспорно има и управлението на държавата. Смятам, че то избра подход на състояние на страх в началото, на липса на адекватна комуникация – да говори по разумен начин, а не сякаш говори на маймуни. Затова и считам, че се натрупа обществено отрицание към разумните послания за коронавируса, към тези, които не са забравили, че това е един доста непознат още вирус и опасността от него е по-висока от тази от грипа, проблемите дори за леко преминаващите през здравното изпитание са далеч по-сериозни - да седиш под карантина 1 месец малък проблем ли е? И сега как, недай си Боже, при необходимост от въвеждане обратно на по-строги мерки, те ще бъдат въведени ефективно? Отделен въпрос е как с разклатената в момента здраво власт - не коментирам заслужено или не, защото само ще разводни темата, ще има дори достатъчно воля да се наложат по-строги мерки! Защото на 17-ти юни 112, на 19-ти юни - 132, на 18-ти юни - 89, нямаме три поредни дни на 100 и повече случая, но 2 от 3 по-успокоително ли е? А миналата седмица - на 11-ти юни сутринта отчетохме 104, на 13-ти юни - 105, на 12-ти юни - 93 - пак не са три дни поред над 100, пак ли е много успокоително?

Властта я знаем, но отказваме да приемем категорично, че тя добре отразява какви сме ние самите. И дори хора, претендиращи да са интелигентни, не искат да спазят елементарни препоръки – маски на закрито, да няма скупчване по опашки в магазина и по-ограничени физически контакти като цяло (без ръкувания, прегръдки, интимни разговори глава до глава). Но едва ли на някой му е много приятно, ако PCR тестът му излезе положителен – защото всички имаме семейства, родители, деца, много от нас живеят заедно и дори един заразен означава риск за най-близките! А когато мнозинството хора се държат сякаш вирус няма, тогава дори отговорните трудно могат да се предпазват ефективно. При това вирус, който е непознат, за който няма единно лечение, само симптоматично и който не знаем как ни засяга според индивидуалните особености на организма ни!

Съжалявам, за мен това е крайно тъпо. Дано не си изпатим вкупом заради това. И дано наистина предупреждения и като прясното на ръководителя на "Пирогов" проф. Асен Балтов във Фейсбук си останат просто фолклор. Но нека е ясно – по-добре повече предпазливост и мисъл ситуация според ситуация, а не излишна арогантност. Арогантността води прекалено често до проблеми!

В цялата работа хубавото е, че сравнително малко хора са в болница (289), а още по-малко - в интензивно отделение (13). Но ситуацията и това да не ескалира зависи от нас! Нека бъдем повече хора, отколкото индивиди, повече мислещи за другите, отколкото за себе си - поне веднъж, защо не и следващ път! Току виж така, лека-полека започнем да променяме и живота си към по-добро!

Автор: Ивайло Ачев