ШОК1!1 БОМБА1!! ЕКСКЛУЗИВНО1!!11 Влизаме в социалните мрежи и попадаме на стряскащи заглавия, които генерират кликове и тиражират измишльотини. Потребителят на интернет е залят от скандали и неистини, здраво пристегнат към клопката на фалшивите медии, които отровиха не само българското публично пространство, в стремежа си да превърнат всяко кихане в пандемия, всеки слух в истина от последна инстанция, всяка трагедия - в сладка сензация.
Четем, опъваме скули, охкаме и мразим това, което следва след заглавието. И вярваме. Не търсим потвърждение, не ни трябва истина. Баба ми често констатираше "Във вестника го пише бе, стига си измисля", когато се опитвам да я оборя за поредните глупости, които е прочела в нашенски парцали. Продължението и днес е "Има го у Фейса, ти ли ще ми казваш!?"
Медийно пространство, в което всеки изкашля паразити, издухва гной и бълва заразена с информационни бацили слюнка: ето това много често ни привлича. Обичаме да ни лъжат, да ни заблуждават, да псуваме, ако имаме късмет да научим "истината" и пак - да ни лъжат.. да..
Няма авторитети, на които да се позоваваме или те говорят тромаво за масовото съзнание, няма инстинция, която да каже "Чакайте, това е Лъжа, а онова е Истина!", няма и желание нещо от двете страни информационната индустрия да се промени.
И да, голяма част от вината е в медиите, които така възпитават публиките си: да обичат лъжата, да мразят чуждия, да тъпеят пред шока и ексклузивността. И да, голяма част и от сериозните медии (защото, уважаеми читатели, има такива, колкото и да не Ви се вярва!), не реагират достатъчно, противодействайки на заблудата.
Но вина има и многоуважаемият потребител, който търпи да го заблуждават, който се ласкае, когато го манипулират. Така че избавлението е в мисленето. Да мислим, когато четем, слушаме и гледаме: къде е уловката, къде ни хлъзгат по динена кора, къде ни посочват кривиците. Пък току-виж заобичаме Истината, която почти никога не е приятна за ухото.
Автор: Румен Скрински
