Какво казват звездите за номера на партиите - коя ще спечели?

Звездите, огряващи на светлинни години и пряко заинтересовани от българските избори, казват: щом сте цъкнали на подобно заглавие, вие сте космически изпростели.

Звездите недоумяват: как е възможно близо 14 милиарда години след Големия взрив - ужасно много време за възникването на живите форми, тяхната еволюция, развитието на разума и използването му - все още този кликбейт да работи и да привлича маси заинтересовани читатели. После звездите прожектират вниманието си върху българските телевизии и какво да видят: аленоподобните им тълкуватели гледат с едното око към партиите, а с другото към астрала, и навързват - в разноглед унес - какво вещаят в студения космос за това, което ще преброи ЦИК. 

Това е опасно за звездите; с всяка 15минутка в сутрешен блок, в която се говори за 4 април и ретроградните му потенциали, някъде много далеч гръмва звезда. Имплозия, свръхнова: вибрациите на вселената не са издържали на подобна дивотия. Сутрешният блок е бръкнал дълбоко в теорията на струните и след множество космически трепети и космическо гадене са убили някъде далеч, някоя много красива звезда. Видя я само онази двойка, която гледаше падащите звезди от Копитото. Стори им се романтично. А все още не знаят за кого ще гласуват. 

Две неща са изпълвали Имануел Кант с удивление: "звездното небе над мен и моралния закон в мен". Но в сутрешния блок освен тези две, се знаят още двеста - двеста конфигурации на астралната подредба, която ще подреди партиите на изборите и ако вие гласувате за някоя от тях, неминуемо ще се подадете на непонятна за вас, но ясна за избрани астролози мистическа сила. Вкарайте астролозите в партийните листи - да не се мъчим. Част от тях така или иначе натам напират. 

Вселената обаче има една голяма утеха - ентропията. Приятната идея, че цялото това безумие все пак отива към разпад, раздалечаване на обектите и вечен, космически студ. Едни двеста милиарда години не са чак толкова много, ще се изнижат кат стой та гледай. 

Но има обратният и лепкав страх: че ще има рестарт и всичко ще започне наново. Ако Аристотел и Ницше са прави с идеята за вечното завръщане и че станалото веднъж, става пак безброй пъти, това вече изглежда неописуемо, страшно. Да, хубаво е човек да помисли, че ще изживее същите радости, същата любов, същите надежди. Но как да се справи и с другата мисъл - че аленоподобните ще гостуват в същите сутрешни блокове и ще говорят за същите избори, същите работи? Вечен капан, вечна досада; вечен пробег на хамстера в същото колело. Кой може да промени това? Кой може да сложи край на досадата? Ето кой:

Победителят на българските избори през пролетта на 2021 година.  

 

Автор: Райко Байчев