Къде всъщност беше скандалът с Макрон?

Действително звучеше като злополучен откъс, сякаш нарочно направен от сайта "Бъзилийкс" - навремето там бе публикувано най-споделяното и шумно обсъждано в социалните мрежи фалшиво интервю, в което еврокомисарят Йоанес Хан "предвиждаше" изчезване на българите и балкански апокалипсис, та се наложи да се правят специални декларации за невалидността на казаното, за да се успокоят духовете. А в сегашния случай взе да става ясно - има лека грешка в превода, Макрон не е казал точно това, а е говорил за следното - че френската икономика не може да функционира в определени сектори без мигранти, особено в по-ниско квалифицирана работа и набляга на това, че предпочита легални мигранти от Гвинея и Кот Д'Ивоар, а не такива, дошли през нелегални български и украински канали. Макрон уточнява пред Борисов, че не е казал точно най-лошото, а Борисов бърза да увери, че думите му са изгубени в превода (ех тоя сложен френски език, който изглежда във Външно не се чете дословно от интервюто, а от наши източници и прибързани преводи в български медии).

Действително, дипломатическите процедури по привикването на посланици и връчване на протестни ноти сега изглеждат не толкова на място - има разлика дали думата "банди" е произнесена или не, а тя не е. Да не стане само после да бъдат привиквани български дипломати за това, че не знаят или ги помързява да четат на френски и то когато става дума за френския президент.

В изказването на Макрон обаче има още един скандал, по-интересен и дълбок от дипломатическия. От думите му лъсна ясна и пресметлива истина - че разсъжденията на френския президент за чужденците далеч не обслужват красивата мултикултурна идеология, а става дума за друго - обикновена икономическа картография, в която се търсят работни ръце с малко по-тъмен цвят на кожата, готови да работят за малко по-малко пари, да предяват по-малко изисквания към собствения си комфорт и да изразяват благодарността си от това, че са приети в западния рай с готовността си да вършат мръсната му работа. Как хубаво е станало - никой французин не желае да стане мияч на чинии, никой не иска да работи по строежи - и като в тетрис, от чиито таван се спуска леко крива, но необходима фигура, се спускат към Франция и жадните за европейски живот африканци и българи, за да се впишат на най-необходимото място и да подравнят редовете.

Тази пресметлива истина, очевидна за едни и неочевидна за често критикуващи ги в назадничава тъпота възвишени други, все пак е налице и тъкмо тя е скандална. Скандална, защото проби идеалистичния воал за приемственост, в който вярват и без това само онези, които обичат да се гиздят с подобни воали, понеже така им е по-човеколюбиво и приятно. Между другото, необходимо е страстно потъналите в изкуството на самобичуването наши хора, които преди седмици декларираха с късане на ризата как били потънали от срам от това, че "българите са расисти", тъй като според тях, изглежда, страната ни може да се презентира от двайсетина ултраси, да помислят върху думите на Макрон и проверят отново убежденията си за това доколко изостаналите Балкани никога няма да достигнат висотата на толерантност на западноевропееца - пък дори и умствено препятствие за тях да се окаже това, че тук не става дума за ултраси, а за самия президент в официално интервю. Все пак е ясно, и е ясно в прав текст: целта на отварянето на западноевропейския свят за мигрантски общности е да се попълнят долните икономически етажи, мазетата на пазара на труда, за да може всеки местен да забрави за тегобите на затъпяващият физически труд и когато има кой да извърши затъпяващият физически труд, той да се заеме с друго, по-полезно, по-интересно и по-хубаво. 

Скандалът в думите на Макрон е не толкова в обидата към държавата, а в свалянето на толерантната маска, която все повече изглежда като купена за 3 евро от амбулантни търговци и потънала в джоба като сувенир-магнит за хладилник, който би зарадвал само човек, посетил Париж за не повече от няколко дни и прегърнал романтически представи, от които никога няма да се отърве. В този смисъл Макрон бе изключително точен за нещо твърде ясно и твърде рядко произнасяно, именно от европейските лидери. В това има откровеност, която е и много, много закъсняла. Най-прекрасните идеи функционират не в режим на идеологическа надпревара, а в друг: на търг за идеи, който, разбира се, винаги е икономически и при промяна на икономическата ситуация променя и идеологическата си обосновка. 

Автор: Райко Байчев