X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Ще останем ли "изгубени в превода" със Закона за българския жестов език?

1122
Ще останем ли "изгубени в превода" със Закона за българския жестов език?
Снимка: Петра Ганчева
На 2 февруари в брой 9 на „Държавен вестник” от тази година беше обнародван Законът за българския жестов език (БЖЕ), приет от 44-то Народно събрание на 21 януари 2021 г. Специално внимание обръщам на датата, на която е приет законът – 21 януари – и само 8 дни след това в портала на Министерския съвет за обществено обсъждане беше публикуван „Проект на Наредба за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език”, като се поясняваше, че „с настоящата наредба се предлага приемане на държавния образователен стандарт (ДОС) за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език” от списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Проектът е разработен на основание чл. 42, т. 3, буква „б” от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), приет от Управителния съвет на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) и предложен за утвърждаване от председателя на НАПОО на основание чл. 48, ал. 2, буква „б” от ЗПОО. Като, подчертавам дебело, тази наредба за придобиване на квалификация по професията „Преводач от и на български жестов език” е с дата на откриване 29.1.2021 г., а целевата група включва всички заинтересовани, като сферата на действие засяга образованието. Датата на приключване (т. е приемането на становища от заинтересованите страни) беше 1.3.2021 г.

За непосветените трябва да поясня, че съгласно изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, се извършва ежегоден преглед за възможностите за подобряване на приетия закон, както наскоро се случи в Унгария, където депутатите одобриха важни промени в закона за унгарския жестов език, засягащи образованието и подготовката на преводачите на жестов език. Именно това ме накара да напиша настоящите редове, които изразяват не само моето лично мнение, а и на много други слухово увредени хора с пълна или частична загуба на слуха.

Да продължа по същество – както се знае, Съюзът на глухите в България (СГБ) пръв издаде речници на жестов език; има и предложена методика за обучение на жестови преводачи, с която, след получената лицензия, от СГБ поеха провеждането на обучителни курсове за преводачи на БЖЕ съгласно изискванията на НАПОО. В текстовете на приетия закон, обаче, така и не се и споменава кой, по какви критерии и как ще осъществява последващото обучение и преквалификация на преводачите на жестов език. А в сайта на МОН бяха публикувани цели три методически ръководства за обучение по български жестов език, сред които и тази за обучение на преводачи на жестов език, още преди да бъде обнародван законът за БЖЕ!

Въведеното от закона понятие „преводач на БЖЕ” води след себе си още много други противоречия, като например посоченото изискване за завършено висше образование с магистърска степен; без изобщо да е ясно как и по какъв начин ВУЗ ще осигуряват условия за подготовка на специалисти и преводачи по БЖЕ – цитирам дословно: „Чл. 15. (1) Преводач от и на български жестов език е дееспособно физическо лице с българско гражданство или с право на постоянно пребиваване в Република България, което притежава професионална квалификация или квалификация по част от професия „Преводач от и на български жестов език” от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение или е с придобита образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността „Български жестов език”. Никъде не се споменава и какви са правомощията на преводачите на БЖЕ, които дори и сега, в този момент, превеждат на БЖЕ новините по ТВ медиите, в съда, болниците и други институции, а те са дългогодишни преводачи, обучени с ресурсите на СГБ. Не е посочено и конкретно как ще се осъществява и чрез коя отговорна за това институция превод на БЖЕ при обучението на глухи студенти във ВУЗ!

И сега ще се спра на основния момент, заради който написах всичко това. Става дума за самия български жестов език – така, както е формулирано това понятие в закона, става ясно, че се касае до жестовия език на глухите хора, който е аграматичен, беден откъм много понятия, свързани с житие-битието, да не говорим за отсъствието на безбройните прилагателни и термини, свързани с литература, изкуство, професии и пр. И се питам: как, примерно, ще се превежда в процеса на обучение на един студент, като в БЖЕ липсват безброй жестове, които да спомогнат процеса на обучение на въпросния студент?!?

Много спорен е и текстът, отнасящ се до целите на обучението и комуникацията в специалните училища за ученици със сензорни увреждания. Отделен въпрос е, че изрично се уточнява, че след цели 5 години глухите дечица в училищата за глухи ще имат възможността, чрез въвеждане на обучение на БЖЕ, да разбират какво им се казва от учителите. Дотогава – нови пет поколения ще излизат от училищата без адекватно образование (чл. 10 последващите алинеи и чл. 11)…

Освен тези спорни моменти, в текстовете на закона има и още един, който визира Агенцията за хората с увреждания (АХУ) – тя ще е отговорна за списъка с преводачите на жестов език, а също и за комисията във въпросната АХУ (чл. 16 и последващите го членове). Тези, които не знаят – до края на 2020 година Агенцията за хората с увреждания трябваше да бъде преобразувана в държавна агенция към Министерския съвет. Сега, очертава се, тази държавна агенция да започне да функционира чак от 1 януари 2022 г.!!! Тогава как изобщо ще се извършва една нормална преводаческа дейност на БЖЕ?!? И как една „комисия в АХУ” (пак цитирам дословно закона!) – съставена със заповед на директора на АХУ, който не владее и не разбира, не познава и не може да даде експертно мнение по въпросите и проблемите на БЖЕ, ще отговаря за действителните способности на преводачите на БЖЕ?!? В текстовете се споменава и за „проверки за достоверността” от комисията, одобрена от директора на АХУ, без да са посочени изискванията за подбор на членовете на въпросната комисия (сиреч, може и да са чистачите на АХУ); а в ал. 7 на чл. 18 точно този – директорът на АХУ, некомпетентният, има право да отказва вписване?!?

И още един спорен член – 21. Толкова бюрократизъм е заложен в него – ежегодно да се подават заявления, съобразени със сроковете на действие на ТЕЛК. Простичко и ясно можеше да се формулира – съобразно слуховите потребности на лицето, като напр. тези с напълно и необратимо загубен слух да имат право на преводачески услуги пожизнено… Че и трябва да има специално издадена заповед на директора на „Социално подпомагане” – поредното малоумно изискване, предвид факта, че и той е некомпетентен относно БЖЕ (чл. 22 ал. 1 и всички останали, маркирани в жълто, които изискват купища писмени заявления, копия на документи и пр. – а те са в наличност в компютрите служителите от СП, достатъчно е само да се изпише ЕГН на лицето…)!

Всички последващи членове след чл. 22 отново съвсем необосновано и дискриминиращо изискват и налагат условия и възможности за осигуряване на безвъзмездни преводачески услуги, които, за капак, отново се вменяват като отговорност на директора на АХУ…

А в последната и най-важна глава, свързана с финансирането, се посочват бюджетите на детски градини и училища, на центрове – а те са направо мизерни; посочват се европейски проекти и програми – кой и как ще ги изготвя, по какъв критерий? И последната, ал. 4 - „други източници” – толкова разтегливо понятие, че може примерно да е Делян Пеевски или което и да е друго лице или организация, което пък води до зависимост…

И накрая – в допълнителните разпоредби – относно определението в ал. 1 за „глухо лице” – това е възможно най-некомпетентно написаната формулировка: „1. „Глухо лице” е лице или дете със слухова загуба, което е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език.” Вече поясних, че БЖЕ не е пълноценен като език относно много понятия и термини, за които няма създадени жестове за адекватен превод. Именно поради това не съм съгласна да се водя „глухо лице, ползвател на БЖЕ”! Да, аз съм глуха, с пълна практическа глухота; но аз владея отлично българския език – както говоримо, така и писмено – съответно не бих могла да се впиша в това определение! И като мен в страната има още хиляди хора с различна степен на загуба на слуха, включително и такива, които имат отлично запазен говор. Тогава къде сме ние – загубени в превода?!? Защото аз, както и те, разбираме казаното чрез преводач, който владее така нареченият „калкиращ жестов език” – т. е. преводачът повтаря, изговаряйки с устни, но без звук, това, което се говори, като използва и съответните жестови знаци. И сега се връщам отново на сайта на МС за общественото обсъждане на ДОС за обучението на преводачите на жестов език. В публикуваните в сайта становища има едно, подписано от фондация „Взаимно”, което е рязко крайно и е против обучението да съвместява калкиращ жестов език. В него изрично се казва, цитирам дословно: „…в цялата Наредба да отпаднат текстове като жестова комуникация и  калкираща жестова реч, защото те не са част от българския жестов език…; да се премахнат текстовете, свързани с владеенето на българския книжовен език, защото това е дискриминативен текст към глухите лица, граждани на Република България…; не трябва да се допуска в официални документи да се споменава за калкираща реч, която няма никаква езикова стойност и не допринася, а по-скоро пречи за овладяването на българския жестов език и съответно не се създават условия за двуезичие сред преводачите от и на български жестов език…” и т. н.…

В становището на председателката на Националната асоциация на преводачите на жестов език в България Милена Гъркова -Калинова кратко и ясно се обяснява защо и как трябва да се провежда не само обучението на преводачите, но и жестовият превод: „Жестовите преводачи извършват превод от и на БЖЕ в различни сфери от живота на глухите хора у нас. Понятието „глухи” обединява хора с различна степен на слухово увреждане (глухи, тежкочуващи, сляпо-глухи). Жестовите преводачи са част от общността на глухите, което им дава възможност да познават добре различните потребности от адекватен достъп до информация и комуникация. И в това е същността на мисията на жестовия преводач: да осъществи правото на равен достъп до информация и комуникация за всеки член от обществото на глухите.”

Край на цитатите. С всичко, написано дотук исках само да споделя тревогата и опасенията си, че всички ние, които възприемаме и разбираме казаното чрез превод на калкиращ жестов език, ще останем, в буквалния смисъл на израза, „изхвърлени зад борда”, ако се приеме категоричното отхвърляне на калкиращия жестов език. И ако не бъде внесена по-голяма и конкретна яснота в спорните текстове на закона. Нека добавя и нещо много съществено – от 1973 г. съм в системата на СГБ и от това време ползвам и разбирам калкиращия жестов език. Признавам си съвсем искрено, че ако някой общува с мен на т. нар. „чист” български жестов език, няма да мога да го разбера! Искрено се надявам, че ще изразите подкрепата си – за да можем взаимно да се разбираме и общуваме пълноценно, за да не останем ние „изгубени в превода”, както беше заглавието на един хубав филм.

Автор: Петра Ганчева

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално