"Само истина и справедливост" - това искат от управляващите протестиращите студенти след инцидента от Нови Сад преди осем месеца, когато навесът на железопътната гара се срути и уби 16 души.
Обединени под лозунга "Имате кръв по ръцете си", те отказаха на партии и идеологии да оглавят протеста и настояват само виновните за трагедията да си понесат отговорността.
"Имахме минимален идеологически консенсус, около който се обединихме", казва Татяна Расич, студентка от Нови Сад, която участва в протестите от самото им начало. "От нас не се искаше да изразяваме мнения по други въпроси, следвахме общите демократични принципи - единство, толерантност, справедливост", каза тя за ДВ.
Още: Вучич се закани на протестиращите: Правят каквото си искат, носят само зло
Как се променя движението
Още от самото начало организаторите се стремяха да допускат на протестите само знамената на Сърбия и на университетите - като опит държавните символи да се върнат на гражданите, вместо те да се превръщат в политически инструмент.
Но с разрастването на протестното движение се увеличи и неговото идеологическо разнообразие. На протестите все по-често започнаха да се появяват знамена с лозунги като "Няма да се откажем от Косово", традиционни сръбски шапки или националистически символи. Междувременно на проявите все по-често могат да се видят ветерани от югославските войни през 1990-те години, които влизат в ролята на охранители на студентите.
Платформа за сръбския национализъм?
Още: Вучич заплашва протестиращите: Няма амнистия! (СНИМКА)
На този фон все по-често се чуват критики, че протестите са се превърнали в платформа за великосръбски национализъм. Тe достигнаха своеобразен връх на 28 юни (Видовден) - национален и религиозен празник, който е дълбоко вкоренен в сръбската национална памет. Големият антиправителствен протест на този ден бе доминиран от националистически и консервативни речи, а сред ораторите бе и университетският преподавател Мило Ломпар, известен с това, че възхвалява военнопрестъпника Радован Караджич.
Тези критики черпят сили не само от съпротивата срещу разрушителното наследство на 1990-те години, белязани от кървавите югославски войни и злоупотребата с псевдопатриотични наративи в Сърбия, но и от страха, че страната може да се върне към идеологическите модели от миналото, казва за ДВ културоложката Александра Джурич Боснич.
"За хората от моето поколение, травмирани от събитията на 90-те години на миналия век, споменът за речта на Слободан Милошевич на Видовден през 1989 година на мемориалния комплекс Газиместан е много травмиращ", казва Джурич Боснич. "Като прибавим към това, че на 28 юни част от речите съдържаха формулировки, заиграващи се с националните чувства - точно както през 1990-те години, и идеите за единна Сърбия и за някакъв сръбски свят, което е конструкция на сегашния режим, тези критики стават разбираеми", отбелязва тя.
Идеологически различия сред протестиращите
В отговор на обвиненията, че протестното движение се е отклонило надясно, студентите посочват, че преди всяка проява призовават участниците да дойдат без партийни или идеологически символи. Често обаче е невъзможно да се осъществява контрол, когато хората са толкова много, добавят организаторите.
"Нещо повече - хората започнаха да гледат на нас като на политическо движение и очакват да заемем идеологическа позиция. Но в рамките на нашата организация, чиито решения се взимат на общо събрание, където трябва да се изслушат много хора, това просто е невъзможно. Да не говорим за това, че не разбираме защо въобще искат подобно нещо от нас", казва Татяна Расич.
Поради това заседанията често продължават с часове и на тях все по-ясно се забелязва, ча между студентите зейват дълбоки идеологически различия - особено по въпроси от "национално значение" като независимостта на Косово или клането в Сребреница от 1995 година.
Протестите променят нагласите на младите
Въпреки всичко това студентското движение изглежда въздейства на нагласите на младите хора. Актуално проучване на Националния младежки съвет на Сърбия (KOMS) показва, че политическата апатия сред младите хора, придържането към традициите и нагласите за "силна ръка" в управлението сега отстъпват място на други по-важни ценности като ЕС или демокрацията.
"Днес 60 процента от младите хора вярват, че демокрацията е най-добрата форма на управление - с 20 процента повече, отколкото миналата година", казва Милица Борянич от KOMS.
"Преди около 60 на сто от младите казваха, че Сърбия се нуждае от силен лидер, а сега за първи път над 50 процента смятат, че не се нуждае."
Силата на движението е всеобхватността
Политологът Бобан Стоянович, който от години участва в изследванията на KOMS, смята, че хората, които очакват от студентите да водят и идеологическа борба, действат недобросъвестно:
"Единственото реално социално разделение в момента е между правителството - характеризиращо се с липсата на свобода, корупция, национално предателство и абсолютно неравенство - и едно ново студентско или политическо движение, чиито ценности са свободата, справедливостта, толерантността, борбата с корупцията и защитата на националните интереси", изтъква Стоянович.
Той смята, че най-голямата сила на движението е именно в неговата всеобхватност. Но без единство сегашният режим не може да бъде победен: "Правителството знае това и се опитва да насади разделение в студентското движение по въпроси като позицията за ЕС, Косово и, разбира се, Сребреница", допълва Стоянович.
Предефиниране на ценностите
Александра Джурич Боснич смята, че докато властта е окупирана от популисти автократи, ще бъде много трудно ценностните нагласи да се променят из основи. "Подходящото време за предефиниране на ценностната система ще настъпи едва когато Сърбия отново стане демократична и правова държава", посочва тя.
За да се превърне обаче Сърбия в държава на свободни и достойни граждани, не трябва да има пренаписване на историята, омаловажаване на престъпленията, извършени от режима на Милошевич в името на сръбските граждани, нито пък опрощаване на военнопрестъпниците или намеса в политическите процеси на съседните държави. "Това са основни етични принципи", припомня Джурич Боснич.
Какво искат студентите?
Протестиращите биха се зарадвали най-много, ако фокусът се върне към въпроса, който първоначално ги е събрал - справедливост за жертвите от Нови Сад.
Татяна Расич е наясно какво искат да постигнат младите хора: "Искаме държава, която функционира правилно, със закони и на принципа на разделението на властите", казва тя. Младата жена е убедена и, че въпреки различията в мненията, студентите остават единни: "Мисля, че нашият протест продължава толкова дълго, защото - въпреки различията ни - ние винаги се връщаме към основите, от които сме тръгнали.".
Източник: Дойче веле
