За страховете на Първия

А може би, Страхът не е онова чувство, че ще ти се случи нещо лошо, а чувството че няма да се противопоставиш на лошото, когато то дойде....Или пък чувството, че ако се противопоставиш на дошлото лошо, ще се случи нещо още по-лошо!

Първият в държавата логично има страхове – страх за физическия си живот, за политическия си живот и ..... за бъдещето на България. Поне такива страхове трябва да има един първи......

Коментарите на първия в различни интервюта дадени пред „услужливи” журналисти и медии показват, че той няма за кога да се страхува за живота си.....”най-много да кръстят някоя улица в Банкя на мое име” край на цитата. Тези думи говорят, че той явно не се страхува особено за живота си.

Той знае и очаква да му се случи нещо лошо. Той е подготвен, и по силите му е да се противопостави на него. И най-важното знае кога трябва да му се случи това лошо.

От тук, той страхува ли се, че оцелявайки, това ще доведе до нещо по-лошо – за него, за близките му, за партията му, за България. Не, той живее с мисълта за мисия, и неговото по-дълго управление ще е най-доброто за всички и за България.

За целта трябва да се опита да оцелее, да се опази от враговете, да е жив......това движи и неговото поведение и като че ли поведението на останалите около него....

Наближават парламентарни избори? Дали политическото формирование ГЕРБ ще оцелее, ще продължи ли да управлява след изкаран цял един мандат – нещо без аналог в периода на преход в страната? Ще бъде ли първия отново първи? Все електорални въпроси.

Чувства ли първия, че няма да спечели отново доверието на електората, който вече един път го въздигна? Чувства ли, че не може да се противопостави на една вероятна загуба на тези избори? Чувства ли, че ако се противопостави с всички „законни средства” и спечели, това ще доведе до по-лошо състояние както за него, така за партията, така и за държавата.

Осмелявайки се да си отговоря - дали чувства или не, че ще спечели - това не е истинския му страх обаче. Според горната дефиниция. Страхът му идва от това дали ще се противопостави на една загуба.

Като един спортист той мрази да губи. Със сигурност ще се създаде организация да не стане грешка – по подобие на местните избори. А изненади могат да дойдат от БСП и гражданското движение на М.Кунева, дали в коалиция или самостоятелно, но все пак страх у първия тук няма.

По-важно е дали той има чувството, че ако продължи да управлява това няма да е по-лошо за него, за партията, за страната. Това са истинските му страхове! Партията това съм аз. Докато ме има мен ще я има и нея.

Печелейки по „полицейски” начин обаче тези избори, това би му навредило – ще спечели още повече врагове. Следователно и на партията. Но страната има ли нужда от още едно такова управление и спечелени по този начин избори? Ако се случи така, че партията спечели изборите в коалиция с Кунева и се номинира тя за премиер, то това ще е израз на страх у първия, (в опитите да се противопостави) че неговото управление би било лошо за страната......

Какъв ще бъде изхода от кризата за България? Може ли новото/старо правителство да се поучи от грешките си и да се справи с нея? Може ли да изведе страната от кризата. Досега водената икономическа политика дава ли желаните резултати? Като свършат парите за инфраструктурни обекти от Европа, какво ще се прави? А следващия програмен период на фондовете от ЕС съвпадат с началото на следващия мандат на новото правителство. Страхува ли се първия, че досега водената антикризисна политика няма да доведе до нещо по-лошо за страната. Какви години ни очакват?

Наред с високия икономически риск придобит от България след кризата от 97г. започнала с мораториум по външния дълг, днешна България се отличава и с висок политически риск.

Защото реално един човек управлява държавата. Никога толкова силно авторитарно в добрия смисъл на думата управление не е имало. И когато този някой по-някаква причина не може да изпълнява функциите си какво става с държавния апарат, с институциите, с начина по който работи държавата? Тази зависимост е опасна, особена в условия на криза.

Така, в такива обстоятелства страхът на първия за съдбата на България естествено се видоизменя в страх, че ако той не е начело то страната ще я сполети нещо лошо. Като че ли, само спечелването на изборите от първия може да доведе до противопоставяне на лошото, което очаква всички нас и страната.

Но този страх влиза в конфликт със страха, че печелейки изборите може да се случи нещо по-лошо за страната? Така, тук този страх отново се свързва с предишните два – за физическото оцеляване на първия и за политическото му оцеляване...Което в крайна сметка носи внушението, чувството за кръг (дано не за порочен такъв), за цикличност, за повторяемост, за безкрайност, за вечност.........

Борисов инспектира участък от АМ "Хемус" Шумен - Белокопитово

Премиерът Бойко Борисов ще посети Русе, където с министър Свилен Нейков ще прережат лентата на реновираната лекоатлетическа писта ...

Прочети повече

Защо да се страхувам, ако знам, че не съм страшен?

Опирайки се на уводното изречение по-горе, то можем да заключим, че първия няма основание за своите страхове, ако хората в тази страна не изпитват страх – нито за себе си, нито за свободата си, нито за прехраната си, нито за убежденията си, нито за държавата наречена България.

Натрупания народен страх и възможността да се обективизира той, винаги трябва да стряска тези или този начело на държавата, особено в период на избори, избори в демократична държава, с работещи институции и мислещи хора.....

Защото страха е защитна реакция на тези, които се чувстват застрашени. В такава ситуация никой човек, та дори и безстрашния първи не може да се чувства безстрашен, т.е. да не може да предотврати лошото, когато то се случи....

Автор: Живко Роев, svobodata.com