Дилемата на президента Обама

В Сирия са преминати всички „червени линии” – от законова, морална и човешка гледна точка. Червеното се превърна в тъмно пурпурно много преди използването на химическо оръжие, но изглежда, че 70 000 убити до момента не са достатъчно доказателство за най-ужасяващите събития, които се случват пред очите на света.

САЩ знаят. Знае и президентът Обама. Стотици сирийски имигранти всеки ден се обръщат към законодателите във Вашингтон и предоставят фотографии от мястото на събитията – хора загиват в пламъци, деца се избиват, хората се бомбардират. Изображенията от сателити и сирийските бежанци не оставят никакво място за съмнение – сирийският президент използва най-мрачните възможни методи.

Президентът Обама е шокиран. Но до момента неговият принос към сирийския народ предимно е ограничен до мили думи в допълнение към обичайните пратки от военно оборудване за силите на опозицията. Това, което президентът не е направил, е да постави ясни граници за Асад. Обама не постави ултиматум, нито нареди на армията да запали двигателите на бойните изтребители.

„Червената линия” на Барак Обама е удивително гъвкава. Всеки път той я отдалечава, мислейки, че Асад няма да посмее да я премине. Но Асад я преминава без да му трепне окото.

Дилемата на Обама е сложна. Никой в американската администрация не може да каже, че Асад е най-лошото, което може да се случи. Сирийската опозиция е съставена от екстремистки ислямистки групи, които са свързани с „Ал Кайда”, и които мечтаят за създаването на екстремистка ислямска държава, базирана на законите на шариата.

Не всички, които се противопоставят на Асад, са приятели на Запада. А последното, което иска Обама, е да свали диктатор на чието място ще застане терорист деспот. Дилемата се засилва от иранците, които следят развитието на ситуацията в Сирия и се опитват да оценят силата на заплахата на американския президент, за да знаят дали той ще посмее да действа и срещу тях.

Обама не иска армията му за пореден път да се окаже замесена в конфликт на другия край на света, особено в момент, когато е на път да сложи край на войната в Афганистан и да освободи американския бюджет от тежкия товар на две войни.

Той си спомня и какво се случи в Ирак, когато имаше разузнавателни данни за наличие на оръжия за масово поразяване, които така и не бяха открити. Именно затова Обама казва, че ще опита всяка дипломатическа маневра преди да „подпали” Дамаск.

Белият дом е проучил внимателно алтернативите в Сирия и това, което е сигурно е, че няма да има сухопътна инвазия. Въздушната атака също е проблематична – бомбардирането на складовете с химическо оръжие ще доведе до същата тази катастрофа, която се опитват да избегнат, а въздухът над Близкия изток ще бъде отровен.

Белият дом предпочита план, включващ смяна на режима, но днес този план изглежда все по-изискващ. За да свали режима в Дамаск, Обама ще се нуждае от широка коалиция, която включва Русия. Но Москва не бърза, а в американската столица очакват още доказателства за използването на химически оръжия, въпреки че доказателствата, които вече имат, са достатъчни.

Йедиот Ахронот