Как Нетаняху анексира палестинските земи

Държавният секретар на САЩ Джон Кери не е доволен. За по-малко от 15 дни той е провел два телефонни разговора с израелския премиер Бенямин Нетаняху, за да протестира срещу новината за построяването на нови жилища в два квартала в Източен Ерусалим. „Това пречи на мисията ми за възобновяване на преговорния процес между Израел и Палестинската автономия”, заяви Кери пред премиера на Израел. А неприятностите за американския дипломат съвсем не са към края си. Всичко говори, че Нетаняху няма намерение да замрази работата по изграждането на израелски жилища на Западния бряг и в Източен Ерусалим. Въпреки че на всеослушание той заявява ангажираността си към разрешаване на близкоизточния конфликт чрез създаването на независимата палестинска държава, изявленията му редовно противоречат на реалността.

Едно от доказателствата е, че според наскоро публикуван доклад през 2012 година около 800 хектара земя от Западния бряг са били застроени с израелски жилища. Това е двойно повече от площта на „Сентръл парк” в Ню Йорк. Разширяването на териториалната юрисдикция на колониите бе одобрено от военното командване на региона. С тази цел бе извършена и първата процедура – узаконяването на някои „предни постове”, термин, използван от израелците за необлагородените колонии, които не са получили одобрение от правителството. Това може да е нов квартал, изграден извън границите на селището, или поставянето на няколко готови бараки от група заселници, дошли от съседна колония.

Много малко от колониите са били изселени, а когато това е ставало, както в случая с Мигрон през септември 2012 година, няколко месеца по-късно съседното селище Кохав Яков получава 6,6 допълнителни хектара земя, върху които построява Гиват Хайекев, където са подслонени заселниците от Мигрон. Друг пример – земя, дадена на Беит Ел, близо до Рамала, за построяването на 300 жилища като компенсация за разрушаването на квартала Гиват Улпана, който бе построен на частна палестинска земя.

Освен постфактум издаването на разрешителни за „предните постове”, други използвани от Израел средства са закупуването на земя от палестинците, отчуждаването или самонастаняването на еврейски заселници в палестински земи. По този начин миналата година колонията в Офра получи 32 допълнителни хектара. Трябва да се отбележи и че пътищата, които водят до селищата, минават през частен палестински имот, което не е отразено в нито един документ на военната администрация. Този род разширяване на еврейските колонии се прави почти навсякъде на Западния бряг, както подчертава Дрор Еткес, специалист по колонизацията, който внимателно следи събитията на място. „Докато политическите лидери като премиера Нетаняху заявяват ангажимента си към двудържавното решение, с действията си на място те рушат възможностите за него тихомълком, но упорито”, казва той.

А израелският премиер не е единственият, който защитава тази политика. Министърът на отбраната Моше Яалон е убеден, че Израел не трябва да се отказва от С-зоната – 60% от Западния бряг, които са изцяло под контрола на Израел и които според международната общност трябва да бъдат част от палестинската държава. За да постигне целта си, Яалон забавя, възпрепятства или отхвърля проектите на Палестинската автономия. Например, този за построяването на пътя, който ще свързва най-бързо новия палестински град Раваби с Наблус, или проекта за шосе до новия квартал, изграден от палестински инвеститори при входа на град Йерихон.

Може ли Джон Кери да спре това непрекъснато анексиране на Западния бряг? „Не”, отговарят повечето експерти, наблюдаващи конфликта. Те дори отиват по-далече, като предвещават провал за разрешаването на близкоизточния въпрос чрез създаването на палестинска държава.

Поан