Мастилото върху новия европейски договор за засилване на бюджетната дисциплина едва е изсъхнало, а вече започнаха критиките срещу този пакт, който едни смятат за ненужен, а други - за пречка пред опасното затягане на коланите.
Още: Най-важните новини за деня: 11 май 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 12 май 2025 г. (понеделник)
Документът, който официално се нарича "договор за стабилността, координацията и управлението в икономическия и валутен съюз", трябва да бъде утвърден днес от 26-те държави членки на ЕС без Великобритания на срещата на върха на европейските лидери. Това ще стане без особен ентусиазъм, коментира АФП, цитирана от БГНЕС.
Става въпрос преди всичко за изискване на германския канцлер Ангела Меркел, която постави подписването на договора като условие за продължаването на финансовата солидарност на страната й с изпадналите в затруднение държави от еврозоната.
Финландският министър на външните работи Ерки Туомиоя резюмира мнение, което тайно споделят много страни. Договорът е "ненужен и вреден", заяви той неотдавна пред в. "Файненшъл Таймс". Документът предвижда въвеждането във всички държави членки на ЕС на "златно правило", задължаващо правителствата да уравновесяват публичните си финанси. Той предвижда също почти автоматични санкции срещу страните с прекомерен публичен дефицит.
Още: Бащата на Сияна: 40 дни на адска мъка, 40 дни на борба за справедливост
Още: Седмична прогноза за времето за 12-18 май 2025 г.
Златното правило "отговаря на нуждите на вътрешната политика на Германия", заяви финландският външен министър. Ангела Меркел смята, че се нуждае от гаранции за стриктно управление в Европа, за да накара германското общество да приеме предоставянето на средства на страните в криза, но "ние не получаваме заповеди от никого", предупреди министърът социалдемократ.
На този фон мнозина смятат, че Европа пилее енергията си с този пакт, който ще се нуждае от процедури за ратификация във всички страни, а приносът му към вече съществуващите регулации е ограничен и целите му биха могли да бъдат постигнати с по-прости средства, като например европейските директиви.
Още: "Радев иска да суспендира Конституцията": Позиция на 40 преподаватели по право
Още: Изцяло затвориха платното за движение от София за Бургас на „Тракия“
Такова е мнението на Европейската комисия, която е леко маргинализирана от държавите членки при управлението на кризата. Въпреки че тя ще играе определена роля в рамките на договора, това е чисто междуправителствено споразумение. Европейският парламент също е скептичен. "Бюджетният пакт не е решение. Голямата част от нещата, предвидени в него, вече съществуват в законодателството. Докато не гарантираме, че правителствата в Италия и Испания могат отново да вземат заеми при приемливи условия, няма да излезем от кризата", предупреди бившият белгийски премиер и лидер на Групата на либералите в ЕП Ги Верхофстад в интервю за германския в. "Ди Велт".
Европейските синдикати се опасяват, че генерализирането на златните правила ще има реални последици. Те започнаха да подготвят протести, като 29 февруари беше обявен за ден на действието. Според тях новият бюджетен пакт ще "институционализира затягането на коланите".
Въпреки различните резерви, почти всички страни планират да подпишат договора. Много от тях се надяват, че той ще послужи поне за убеждаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) да помогне допълнително на еврозоната и на Германия да развърже още малко кесията.
Още: Кой има имен ден днес, 11 май 2025 г. Честито!
Още: Почина журналист от БНР с 40 години опит в радиото
В частен разговор "канцлерката вече обяснява, че иска да поеме своята отговорност, като се ангажира пред коалицията си и пред Бундестага за увеличаване на сумата на спасителните фондове" на валутния съюз от 500 на 750 милиарда евро, съобщава високопоставен представител, пожелал да остане анонимен. "Но тя казва, че няма да го направи без нищо в замяна, защото поема вътрешнополитически рискове, тя иска истински бюджетен пакт", допълва представителят.
Основните моменти:
- "Златното бюджетно правило"
Държавите поемат ангажимент да постигнат "уравновесени бюджети" или структурен дефицит от максимум 0,5% от БВП. Страните, които имат умерен глобален дълг, т.е. "чувствително под 60% от БВП", ще имат право на толериран структурен дефицит от 1%.
- Автоматична корекция
Всяка държава членка ще трябва сама да предвиди "автоматично задействане на механизъм за корекция" в случай на значително отклонение от тази цел със задължението да вземе мерки в определен срок.
- Вписването на "златното правило" в Конституцията, ако е възможно
Златното правило ще трябва да бъде вписано "по желание" в Конституцията на държавите членки. Но това не е задължително. Вместо това ще е достатъчен и текст в закона, ако юридическата му стойност гарантира, че той няма постоянно да бъде подлаган на съмнение. Германия трябваше да приеме тази отстъпка, защото много страни отказваха да променят конституцията си или рискуваха да преминат през много рискован референдум.
- Санкции на Съда на Европейските общности
Съдът на Европейските общности ще следи за прилагането на златното правило. Той ще може да бъде сезиран от една или няколко държави членки и в крайна сметка да налага глоба до 0,1% от БВП на провинилата се държава. Германия искаше да стигне по-далеч, като се предостави на съда правото да санкционира и отклоненията при дефицитите и дълга на държавите членки. Тя обаче трябваше да отстъпи заради съпротивата на Франция. Но неотдавна канцлерката Ангела Меркел заяви, че "засилена интеграция на еврозоната предполага и например Съдът на Европейските общности да може да контролира националните бюджети и още много други неща".
- Почти автоматични санкции за прекомерни дефицити
Толерираният лимит за годишните публични дефицити остава 3% от БВП. Отклоняването от него трябва да бъде временно. И вече страна, която нарушава това правило, по-лесно ще бъде подлагана на почти автоматични санкции. В тази област някои държави като Холандия, Германия, както и ЕК, искаха да се беше стигнало до по-далеч с прилагането на това правило и при наблюдението на глобалното ниво на дълга. Италия обаче, която има много висок дълг, се противопоставя. Този въпрос трябва да бъде обсъден днес.
- Среща на върха на еврозоната
Предвидено е провеждането на най-малко две срещи на върха на еврозоната на година, на които обаче "поне" веднъж годишно трябва да бъдат поканени всички държави, подписали договора, включително и тези, които все още не използват еврото. Полша, която не е част от Валутния съюз, смята това за недостатъчно. Франция отказва да отвори всички срещи на върха на еврозоната за останалите държави членки. Този въпрос също трябва да бъде обсъден днес.
- Прилагане на договора
Той трябва да бъде подписан от 26 от 27-те държави членки на ЕС без Великобритания и да започне да се прилага още след като бъде ратифициран от 12 държави членки.
