Мъката на България – една доза, едно бясно шофиране и една полицейска палка

В тези три изречения е събрана мъката на България. Първо, че има такива като въпросният дрогиран да се мъчат да убият някой на пътя. Второ, че има и такива полицаи, които забравят или дори не знаят що е то правова държава – че само съдът решава за наказанията на провинилите се и то само според закона, написан от избираните на честни избори народни представители! На теория – чудничко. На практика, системата толкова не работи, че отдавна сме се върнали във времената преди нея – онези времена, в които по-силният надделява. Само че никой не е вечно най-силният – затова и човечеството е стигнало до концепциите за обществен договор и правова държава.

Когато обаче съгласието, че ние, данъкоплатците, плащаме, за да не играем играта "по-силния печели", виждаме, че плащаме за лудо, подкрепяме такива като полицая от печалния видеоклип. И как не, след като не вярваме нито на съд, нито на закон, нито на писалите го тоя закон депутати? Само че и на полицая всъщност не му вярваме – днес хубаво бие, утре обаче ще обърне палката срещу някой, като тръгне да протестира и да иска всеки в тази държава да си знае каква му е работата и да я върши съвестно. А освен първо и второ в тази история има и трето – а арестуваният мъж защо е посегнал към дрогата? От това трето излизат безброй – какви са били родителите му, какви са били учителите му, можело ли е поредицата от избори, които до докараха до това да е новина, някъде да бъде променена? А може ли още?

Искам да съм оптимист, че и това с правовата ни държава някога ще стане. За да има по-малко нужда от палки, независимо какви!

Автор: Ивайло Ачев