Размисли върху кабинета на служебния премиер

Въпросният служебен министър е известен от преди 30 г. с неговото участие във Великото народно събрание, впоследствие и в следващи обикновени народни събрания. Прочетох и за останалите му активи в периода от преди 1990 г. и от по-късно време, и всички те взети заедно, вкл. и с последнатна му заемана длъжност, тази на председателя на надзорния съвет на небезизвестната Банка за развитие, ме карат да мисля, че изборът на премиера не е най-добрият. Защото, според мен, онзи, който трябва да се занимава на най-високо равнище с процеса на целево насърчаване на иновациите у нас, най-малкото би трябвало да има поне една защитена собствена иновация, с която е доказал, че е спечелил някаква материална полза за обществото и в частност за себе си.

Моя милост се лаская да смятам, че с разсъжденията ми в няколко поредни мои публикации, доказващи връзката между просперитета на една нация и нейната собствена иновативност, изиграх, може би, малка и при това задочна роля в процеса по създаването на най-новото министерство на иновациите и растежа. В този ред на мисли се зачетох в интернет-страницата на това министерство. От прочита ми само върху мисията на най-новото ведомство, създадено в края на 2021 г., виждам, че са налице изречения, звучащи по-скоро като пожелания, за да не кажа лозунги. Въпросната мисия може без затруднение да се постави в началото на страниците и на останалите министерства. След мисията са формулирани някакви цели, а тя, целта, трябва да бъде една, а произтичащите от нея задачи повече, но нейсе. Преписват господа чиновниците оттук-оттам и хич не им пука, защото знаят, че никой не чете тези „безценни“ писания. Става ясно, обаче, че администраторите, коита са съчинявали този текстове не са наясно със съдържанието на думата иновация и определящата ѝ роля за растежа във всички области на стопанството на една държава. А ако се опитам да разсъждавам върху качествата на няколкото министри, които оглавяваха до този момент въпросното министерстмво, стигам до извода, че тези хора, всичките с хуманитарно образование, вярват, че ключът за повишаване на иновативната ни активност се крие само и единствено в нейното финансиране. Тази теза е несъстоятелна, защото иновацията не е самоцел, която може да се роди от нищото и още по-малко може да се очаква, че тя ще се получи, стига да има пари за нея. За иновацията на първо място е остро необходима конкурентна среда. На второ място, за създаването на една иновация, са необходими целенасочено образовани и иновативно мислещи хора. И чак накрая, след като са налице първите две условия (среда и хора), са необходими средства за нейната реализация. Всъщност какво правят нашите управленци в областта на иновациите? Те действат по схемата: ето ви пари – създайте иновации! Ама така не става, защото, за да се роди иновацията, да се защити тя по вече известния от векове начин и да се поддържа авторството върху нея и най-важното – да се спечели от нея, са необходими хора с усет към печалбата. Иновации, които не носят печалба за отделния човек, за неговото семейство, за предприятието му и сумарно от печалбата на иновативните предприятия, и за държавата, са, в крайна сметка, са едни голи идеи или няколко листа хартия, издадени и подпечатани с восъчен печат от Патентното ведомство на съответната страна, без никаква реална полза от тях.

Още: Пеевски: Утре може да няма президент (ВИДЕО)

Христоматиен е примерът с търговеца Льоб Щраус от преди 170 години, с който пример ние, даскалите, си служим при илюстрирането на релацията бизнес–иновация. И, понеже голямата част от четящата аудитория вероятно не се досеща за кой Льоб говоря, нека с малко думи разкажа неговата силно поучителна история.

Младият, роден в Бавария, шивач и търговец на дребно Льоб Щраус (1829-1902), който в средата на 19-ти век се преселил в Ню Йорк, прочел там в някакъв вестник, че на западния бряг, някъде в Калифорния, мъже копаят злато с лопати. Льоб, който междувременно се преименовал на Леви, си купил билет за кораб, който, поради все още непрокопания по онова време Панамски канал, пътувал на юг покрай брега през Атлантика и след 3 месеца успешно преминал протока под Чили. След това Леви си купил втори билет и с друг кораб, минавайки покрай бреговете на южна Америка през Тихия океан, пътувайки на север още 3 месеца, се озовал в Сан Франциско. Там Леви Щраус установил, че златото съвсем не се копае толкова лесно и продължил своя занаят и търговия, като се сдружил с шивача Якоб Дейвис, който, за да усили краищата на джобовете на патлалоните, които шиел за златотърсачите, ги нитовал с медни нитове, каквито се използвали за сглобяване на кожените елементи от конските сбруи. Дейвис шиел панталоните от брезент, Щраус ги продавал и бизнесът им вървял. На 20.05.1873 г. двамата получили патент №139121 от американското патентно ведомство за панталони с нитовани в ъглите джобове, а в наше време компанията „Levi Strauss&Co“ има годишен оборот от над два милиарда US$, като дънките, с които целият свят се облича, се шият в десетки страни по света.

В много държави, не само в Щатите, иновационната дейност е силно развита и тя е в основата на просперитета на всяка от тези нации. Страните в ЕС са подредени в 4 категории по своята иновативна активност: лидери, последователи, средни и догонващи. Нашата България се е закотвила от години в дъното на таблицата на предпоследното място в групата на догонващите (деликатно наречените двойкаджии) и сякаш няма намерение да се измъкне от тази незавидна позиция. Рано е да се каже доколко създаденото преди 2,5 години Министерство на иновациите ще промени скоро тази нерадостна за нас картина. Убеден съм, обаче, че пътят за насърчаване на нашата иновационна активност, какъвто е избран в момента, не е този, който ни трябва.

Тук, за да не изневеря на себе си, ще направя поредното сравнение между нашето стопанство и това на европейска държава-лидер по иновации, близка по площ и население с нашата. Не случайно избирам Финландия. Вероятно някой ще попита: защо непременно Финландия, а аз ще му отговоря, че не крия, че силно уважавам тази малък, но горд народ, който преди ~80 г. воюва успешно срещу тогавашната Русия, носеща по онова време друго име.

Още: Нинова с ултиматум: Ако президентът не смени Главчев, с "Възраждане" внасяме вот на недоверие (ВИДЕО)

Финландия има 5,5 милиона население и стои твърдо сред четирите иновационни лидера в ЕС. Съвсем неслучайно БВП на глава от населението на Финландия е 5 пъти по-висок спрямо нашия. И, ако използваме легалните данни от Патентните ведомства на Финландия и България, ще получим следната графика:

В числов вид тези данни показват, че средната стойност на направените заявления за издаването на патенти за изобретения във Финландия за един 10-годишен период (2012–2022 г.) е 1443 бр./год., с разсейване (дисперсия) около средната стойност от 135 броя и 9% коефициент на вариация (аритметично отношение на дисперсията към средната), като в същия времеви период нашите заявления за патенти за изобретения са средно 229 бр./год., с дисперсия около средната стойност от 29 броя и съответния 12%-тен коефицицент на вариация. От статистическа гледна точка и двете разпределения могат да бъдат приемани за нормални (гаусови), но отношенията между средните стойности показват, че финландското общество е 6 пъти по-активно в иновативно отношение спрямо нашето и затова е и проспериращо.

Логично е да си зададем въпроса: къде се крие ключът към успеха на Финландия? И отговорът, който би бил полезен и за нас, трябва да се търси в двата, споменати по-горе, фактора: конкурентната среда и иновативно мислещите хора.

Известно е, че нашата, българската, конкурентна бизнес-среда не е изцяло свободна от все повече нарастащата роля на монополните структури. С други думи, може да се каже, че както индустрията, така и земеделието – двата фундаментални стълба на стопанството на всяка държава, са в голяма степен зависещи в нашите условия от известните монополни структури. Нашият малък производител не зависи само и единствено от себе си и от пазара на своите продукти, а от излишни и натрапчиви посредници. В този смисъл усилията на държавата трябва да бъдат целево насочени към разграждането на монополния характер и минимизирането на посредниците в производствения цикъл, за да се осигури необходимата жизнена среда за създаването на конкуретни пазарни продукти, основаващи се на наши, а не толкова на чужди иновации.

А, за да бъдат създадени нови наши поколения иновативно мислещи хора е необходимо друго, различно от нашето, образование. Задължително би било ако наши и доказано компетентни хора се запознаят на място с образователната система на Финландия, като се опитаме да приложим у нас някои техни подходи с известен и доказан положителен резултат в областта на иновациите. Например нашето казармено отношение към малките деца – да стават в ранни зори и незакусили и недоспали да ходят на училище, където повече дремят, отколкото попиват знание, във Финландия е преодолян проблем. Техните ученици започват учебния ден в 9, а не в 8. Освен това финланските деца не са бележкарчета от първи клас като нашите, защото не им пишат оценки, а ги поощряват да обичат знанието и да иновират от малки. Финландските деца нямат страх, а уважение към даскала, с когото общуват като приятели, обръщайки се към него на малкото му име, а не с нашето госпожо Едикоя си, което просто замени старото другарко Едикоя си. Ние сякаш не можем да се отърсим от модела на интерната за богопомазани, описан в знаменития наш филм-сатира на Иван Андонов „Вчера“ от „светлото“ ни минало.

Ами по-нагоре в образователната структура та чак до ви(с)шето?

Ами какво бихме казали за нашите „блестящо“ защитени дисертации без грам иновация в тях и без каквато и да било обществена полза от тях?

Задавам въпроси, които вопиющо искат своя отговор и съответните радикални решения, защото другото означава да си седим безхаберно в дъното на онази таблица, за която споменах по-горе.

Накрая бих попитал: уважаеми читателю, Вие виждате ли как настоящият министър в многообещаващото Министерство на иновациите ще се справи със стоящите пред него сложни обществени проблеми, че даже да отчете след няколко месеца някакъв, макар и минимален, растеж?

Аз не съм оптимист. А Вие?

Автор: Проф. инж. д-р Николай Ангелов, доктор на техническите науки в Техническия университет – София, вписан от Патентното ведомство на Република България в Златната книга на българските откриватели и изобретатели