Скотобойна

Над 200 тира с убити и потенциално заразени свине ще бъдат загробени в делтата на Дунав, и това е екологична катастрофа - алармираха разследващи журналисти. Застрашено е оцеляването на един огромен земеделски бранш, предупредиха агроспециалисти.

Докато народонаселението дискутира актуалната фотосесия на поредната напращяла плеймейтка, новите тенденции в татусите и перчема на некой футболен мачо и кой, къде и колко се е нахакал (Ох, пардон - напил), или пък се мае дали "вълшебник" е хакнал НАП, или просто там работят олигофрени, в България тече заличаване на поредния поминък. Брутално, варварски и с някаква садистична наслада.

Преди няколко дни видео във Facebook нарисува картина от твърдения как "специалистите" от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) се борят с африканската чума по свинете в ямболското село Зидарово. Нарисуваната картина е следната - влизат като башибозук в дворовете на хората, колят животните, без да се представят или покажат някакъв официален документ. Нахлуват в имотите по късна доба, а също и докато хората отсъстват. Изколват добитъка… След което изхвърлят трупове на свинете в края на селото, твърдят стопани на животни във видеото. На десет метра от реката. Без да ги погребат. А уж става въпрос за остра и опасна зараза!... Труповете се въргаляли незарити, чак докато вонята станала толкова нетърпима, че хората казват, че се принудили да ги загробят сами. С подръчни средства.

Във видеото има и много смущаващ елемент - показани са бели парцали, приличащи на остатъци от защитните облекла на "операторите" по коленето на животните, захвърлени малко преди карантинната бариера на селото. Дали действително са защитни облекла? И ако са, дали не са силно заразни?

Така ли работи Българската агенция по безопасност на храните? Коли ли хорския добитък, както и турчин не го е клал? Достатъчно е само да си припомним спорните действия на БАБХ миналото лято, когато изкла овчите и кози стада и заличи поминъка на половин Странджа. Тогава животновъдният геноцид бе обоснован с положителни проби за чума по дребните преживни животни. Впоследствие се оказа, че чумната епидемия не е точно това, което се казваше - едно съдебно решение го показа, в полза на един от най-емблематичните герои на сагата, фермерката Ани Петрова. Но... едва след като хиляди овце и кози в Ямболско и Бургаско и десетки малки ферми минаха под ножа. Не без съдействието на полицията, която подсигуряваше логистично колачите, но и респектираше с масирано присъствие малцината, дръзнали да протестират срещу сталинисткия подход на БАБХ и садистичния метод за умъртвяване на добитъка.

И докато овластеният ветеринарен башибозук вилнееше в Странджа, почти никой не реагира. Медиите, (така нареченото) гражданско общество, еколозите, правозащитниците, опозицията… Предпочетоха да броят колко целувки могат да се съберат върху темето на един самопровъзгласил се махленски месия.

Така изгубихме битката за Странджа. А Странджа бе социален експеримент, лакмус за наличието на остатъчен граждански имунитет у нас - последна барикада пред националната капитулация и катастрофа.

Ето затова днес безпрепятствено ще продължи изтребването на животни. И затова България все повече ще заприличва на скотобойна - заради гражданския ни ступор, овчедушие и безгръбначие пред силните на деня.

И заради непукизма ни пред бъдещето. И историята.

п.п. - БОРБАТА С ЧУМАТА - БУТАФОРИЯ ЗА МИЛИОНИ!

Автор: Мариана Иванова