Като нищо транспортната блокада ще се превърне в необикновен и ценен дар, на който Васил Терзиев и в най-смелите си мечти не би могъл да се надява. Имаше риск неговият кметски мандат да остане незабележим и задушен от всички страни, и той така и да не успее да се справи със завещанието, получено след 20 години царуване на ГЕРБ в общината. Той и сега няма как да се справи, но поне мъртвата хватка около него стана достатъчно публична: превърна се от общинска в национална тема. Терзиев е далеч от идеалния кмет и към него висят немалко въпросителни - повечето се очертаха още по време на предизборната кампания. Въпреки това се съмнявам, че мнозинството от софиянци са на страната на транспортния протест, вместо на неговата - нищо, че са преките потърпевши от блокадата.
"Софиянци трябва да си изстрадат промяната и спасителите." Тази произнесена вчера реплика на Борисов освен много глупава, което не е новост, е издайническа - не е трудно да разберем какво наистина се случва. Желанието за протест изведнъж рязко обладава Алибегов, фирмите, събиращи боклука на София внезапно заплашват със същото. "Няма извиване на ръце!", казва също Иван Кирилов, председател на Федерацията на транспортните работници в КТ "Подкрепа", който е...ами общинският съветник от БСП. С други думи общински съветник от опозицията е синдикален водач на протеста: това как ви се струва?
Но нека оставим настрани въпроса, на който никой не може да отговори от 30-тина години: защо синдикалните организации, асоциациите на браншовете и въобще уж независимия сектор, е пробит или от директни партийни назначения, или от сламени имамчовеци. Софиянци трябва да си изстрадат промяната - значи, очакването е, че транспортният хаос ще бъде една чудесна наказателна акция срещу кмета, която ще настрои и обърне столичани срещу него. Въобще всички трябва да страдат, че имаха неблагоразумието да не изберат Антон Хекимян за кмет на София и имаха наглостта като цяло да се погнусят от това, че шеф на новините на национална телевизия се е подредил до същите мутри, към които професията му предполага и критика, и дистанция. И ще си кажат - това ли беше то, да й се невиди и промяната, за това ли гласувах - да не мога да се прибера вкъщи.
Не е изненада обаче, че чак пък толкова лековерни хора липсват. Нещо по празните спирки не се забелязва да псуват точно кмета. Нещо не се вижда наоколо това масово брожение, в което столичаните ядосано да обвиняват тоя изедник, дето не дава на горките транспортни работници достатъчно пари. И не е решил да ги позлатява непременно, само защото е подложен на очевиден рекет, обявен с програмното изречение на Борисов. Какъв е изходът оттук насетне? Вече сме го правили. Stay home, докато вирусът на саботажа не изчезне.
Автор: Райко Байчев
P.S. А тук оставяме едно общо-образователно видео:
