Докато европейската политическа класа се чуди как да попречи на бежанците да влязат в ЕС, а на Великобритания – да излезе от Съюза, източникът на всички европейски кризи бавно и тихомълком отново набира сила. Точно както гръцката криза обхвана ЕС миналата година, сега също назрява нов критичен момент – ако Атина не получи следващия транш от международната финансова помощ, през юли тя ще просрочи дългове за 3,5 милиарда евро и така мъчителната перспектива за „грекзит” отново ще бъде на дневен ред.
Как може това да се случва отново? След серията отчаяни срещи преди година европейските лидери се договориха за нов спасителен план за 86 милиарда евро, който издърпа Гърция от ръба на пропастта. Всъщност миналогодишното споразумение бе не толкова панацея за гръцките икономически проблеми, колкото дружно замитане на проблемите под килима. Така фалитът бе избегнат чрез бързото отпускане на Атина на 13 милиарда евро в замяна на пакет пенсионни и данъчни реформи. Тогава голяма част от трудните задачи бяха отложени до първия тримесечен одит на новата програма, в това число и политически взривоопасният въпрос с облекчаването на дълга. Сякаш за да покаже колко неустойчива е сделката, МВФ даде да се разбере, че няма да участва в нея и че ще отлага решението да се присъедини, докато премиерът Алексис Ципрас не изпълни ангажиментите си.
Първият тримесечен одит се разтегна до две допълнителни тримесечия, а тристранният застой, в който се намират Атина, Берлин и МВФ, не спира да се задълбочава. Докато МВФ искаше преструктуриране на гръцките дългове, Германия изведнъж реши, че не е нужно никакво облекчаване на дълга. И все пак, тя настоя МВФ да се присъедини. В същото време, МВФ реши, че постигнатото през юли споразумение е лошо структурирано и би трябвало да съдържа по-ниски цели за бюджетен излишък. Колкото до Ципрас, той зае отново гневната си отбранителна поза, бунтувайки се срещу външните сили.
Атина има малък политически капацитет да реализира допълнителни реформи или съкращаване на разходите, дори и Ципрас да го иска. „Европейските политици се занимават с други предизвикателства, а пазарите са се успокоили относно рисковете от новия гръцки спасителен план”, казва Муджитаба Рахман – началник на отдела за европейски анализи в Евразийската консултантска група за рисковете. „Ако Берлин не преразгледа подхода си, всичко просто ще се срине”, казва той.
Действащите лица, споровете и дори хореографията не са се променили много от миналата година. Последиците от провала обаче може и да са.
Преди година европейските лидери бяха уверени, че са изолирали Гърция и макар че излизането на страната от еврозоната ще бъде пагубно за гръцката икономика, то ще има малък ефект върху останалата част от валутния съюз. Сега те са дълбоко обезпокоени от перспективата за фалирал член на ЕС с 50 хиляди сирийци, иракчани и афганистанци, настанени в лагери с влошаващи се условия, и то когато това е държава, на която останалият блок гледа като на предна линия за приливната вълна от мигранти.
И на този фон идва Великобритания. Високопоставените европейски представители все по-ясно осъзнават, че нова грозна битка с Гърция точно в момент, в който наближава референдумът за оставането на Великобритания в ЕС, няма да им помогне. Източник, който участва в преговорите, заяви, че гръцкият финансов министър е бил предупреден да постигне споразумение до края на май или да не дава интервюта до 24 юни. В крайна сметка, тази паневропейска политическа реалност прави много вероятно сключването на ново гръцко споразумение. Това обаче не означава, че то ще бъде добро.
The Financial Times
