Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

"Как мисли Путин": Ядрена война между Русия и Запада - реална опасност или много говорене?

13 юни 2024, 21:00 часа • 8058 прочитания

Предупрежденията за ядрена ескалация в Украйна сега се редуват с нарастваща честота и спешност поради ситуацията на фронта и свързаните с нея драматичните промени в политиката на някои от основните западни поддръжници на Киев.

Великобритания, Франция, Германия включително и САЩ промениха курса, давайки на Украйна зелена светлина да използва техни оръжия за удари срещу военни цели в Русия. Последните две страни ограничиха разрешението си до украински удари, насочени към цели за защита на Харковска област, макар че има спекулации, че Джо Байдън може да отмени и това географско ограничение. Има и друг нюанс - Франция, а и САЩ, макар и неофициално, позволяват удари само по руски цели, изрично използвани за атаки срещу Украйна.

Тези промени в западната политика – плюс плановете на френския президент Еманюел Макрон да изпрати френски военни инструктори, които да обучават украинските сили на място и дори войници, които евентуално да се бият, засилиха безпокойството, че Русия може да се обърне към ядреното оръжие като отмъщение. Руският диктатор Владимир Путин намеква за тази възможност от деня, в който армията му нахлу в Украйна, както и други висши руски политици, най-вече Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия и кукла на конци на Путин. Още: 5 заплахи, които могат да унищожат живота на Земята

Как мисли Путин?

Проблемът, пред който са изправени лидерите и експертите, е, че рисковете от ескалация са дяволски трудни за определяне. Невъзможно е да се правят прогнози за ядрена ескалация по начина, по който синоптиците прогнозират дъжд или буря. Казано по-просто, няма надеждна процедура за правене на оценки, нито солидни доказателства, на които да се базират, защото никога не е имало криза в свят с множество ядрени сили, която да се развива спираловидно и с тенденция да кулминира с използването на ядрени оръжия.

Затова анализаторите и коментаторите, които се опитват да определят риска от руска ескалация, се поставят на мястото на Путин и пробват да видят света и войната в Украйна по-тясно, както си представят, че той го вижда. И все пак те не могат да бъдат сигурни, че опитите им да реконструират възгледите на Путин – въз основа на състоянието на бойното поле и промените, настъпващи в него, включително промени в политиката на западните поддръжници на Украйна – съответстват на неговите възприятия.

Дори ако този проблем може да бъде преодолян по някакъв начин, има друг. Възгледите на Путин не са вечни и могат бързо да се променят въз основа на преоценките му за това как върви войната и какво трябва да направи, за да постигне победа. Заключенията на външни лица относно ескалацията нямат никаква солидна доказателствена основа освен това, което Путин и неговите сътрудници казват по темата. Да, анализът на последната редакция (2020 г.) на ядрената доктрина на Русия може да помогне, но нищо не пречи на руските лидери да се отклонят от сценария. Освен това този документ поставя условия, като например ядрена атака срещу Русия или заплаха за нейното съществуване, които нямат отношение към войната в Украйна. Още: Само две държави ще оцелеят след ядрена война. Кои?

Няма сигурен начин да се установи стойността на изявленията, идващи от вътрешния кръг на Москва. Дали те са надеждни водачи за истинските вярвания на Кремъл и следователно полезни ли са за прогнозиране какво всъщност може да направи Путин? Или са част от информационна война, предназначена да обезпокои Запада и да повлияе на неговите политики.

Тъй като не можем да знаем какво Путин и неговият екип за външна политика и национална сигурност обсъждат зад затворени врати, няма начин да разберем дали техните публични изказвания са предупреждения, които трябва да се приемат сериозно, или тактика на плашене, която да се игнорира. Резултатът? Някои експерти отдават нарастването на руските заплахи за ядрена ескалация на позициониране и опити за сплашване, други ги смятат за тревога за опасност. 

Ескалация, но къде?

При размишляването върху проблема с ескалацията е полезно да си представим как и къде Путин може да реши да използва ядрено оръжие. Със сигурност той не би го изсипал като дъжд върху САЩ или Европа; това би било самоубийство. Може би ще атакува Украйна, но трябва да намери място, което не гъмжи от руски войски, за да не бъдат убити руски войници и то в големи количества. Той може да избере Западна Украйна, далеч от фронтовата линия, но нанасянето на ядрен удар там за демонстративен ефект може да убие много хора, да шокира световната общност и дори да провокира отмъщение на НАТО. Още: Путин обяви: Русия е готова за ядрена война

Освен това посланията на Путин към Глобалния юг и симпатизиращите западняци относно войната в Украйна нарисуваха Запада като безхаберен към легитимните руски опасения за собствената сигурност, особено стремежите на Киев за членство в НАТО и нарастващите му военни връзки със Запада. Използването на ядрени оръжия би било лош начин за печелене на приятели и влияние върху хората, пише The Guardian.

По-важното е, че въпреки "приятелството без граници" между Пекин и Москва, президентът на Китай Си Дзинпин изрази ясно, че е против използването на ядрени оръжия в Украйна.

Разумно е да има тревога за ескалация и да се избягват стъпки, които увеличават риска въз основа на убеждението, че заплахите на Москва са просто шум, също така е важно да се разбере, че рисковете от ескалация намаляват и в двете посоки.

В крайна сметка няма как да се избяга от мъглата на войната. При такива обстоятелства е от съществено значение да се има предвид, че когато са задействани ядрени оръжия, последиците са катастрофални. Уви, този баланс, макар и лесен за предписване, е труден за постигане. Още: "Ура, ще бъде ядрена война": Бъдещето, подготвено от Путин от първа ръка (ВИДЕО)

Автор: Раджан Менон

Превод: Ганчо Каменарски

Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес