„Не се позиционирахме спрямо Черна гора така, както България и Гърция се позиционираха спрямо Северна Македония“. Така на практика хърватският премиер Андрей Пленкович оправда исканията на Хърватия към Черна гора с македонските измислици за двустранен спор с България. Припомняме, че България и Северна македония нямат двустранен спор, който да спира югозападната ни съседка, нито има българска блокада, тъй като искането за вписване на българите в конституцията е прието от самата македонска страна и то залегна в европейската преговорна рамка като условие за започване на преговорите.
Въпреки това, властите в Скопие продължават да описват неизпълнението на агажиментите си към Брюксел като двустранен спор. Странното е, че някои държавите членки на ЕС - в това число Австрия и Германия, игнорират поведението на Хърватия спрямо Черна гора, но са изключително критични към България.
Наричайки конструктивната позицията на Хърватия, Пленкович спомена обратния пример със Северна Македония, която изпревари Хърватия през 2001 г. и дори не е започнала преговори за присъединяване до ден днешен поради "блокадата на две държави членки, Гърция и България".
Припомняме, че това не се случва за първи път, тъй като в края на март хърватският президент Зоран Миланович подкрепи Северна Македония по европейския й път и прие позиция, която е в ущърб на България и която противоречи на европейската преговорна рамка.
се оказва, че Хърватия бави Черна гора по пътя към Европейския съюз, тъй като Загреб има резерви относно затварянето на Общата европейска външна политика и политика за сигурност. ОЩЕ: Хърватският президент зае страната на Скопие: Силяновска се оплаква от ЕС заради българите (СНИМКА)
Осем искания на Хърватия към Черна гора
Пленкович заяви днес в Брюксел, че Хърватия е откроила напълно прозрачно осем точки, които Черна гора трябва да реши, за да постигне напредък в преговорите за присъединяване, които са свързани с европейските ценности и по които досега не е постигнат напредък
„Въпреки трудното наследство, ние подходихме към Черна гора много конструктивно и в този конструктивен процес откроихме онези точки, които смятаме, че Черна гора трябва да изпълни, защото те са част от това, което Черна гора трябва да приеме като европейски ценности с бъдещото си членство в Европейския съюз“, каза Пленкович. ОЩЕ: Докато защитава Северна Македония: Хърватия бави Черна гора за ЕС
Тази седмица Хърватия изпрати документ до държавите членки на ЕС и до офисите на председателя на Комисията и председателя на Европейския съвет, в който подробно обяснява позицията си относно процеса на присъединяване на Черна гора. Документът изброява осем от добре познатите досега изисквания, които Подгорица ще трябва да изпълни, за да получи зелена светлина от Загреб.
Припомняме, че Хърватия и Черна гора имат спорове относно изчезналите лица по време на Отечествената война, въпросът за обезщетенията за затворниците в концентрационните лагери и спорът за учебният кораб „Ядран", който остава след разпадането на Югославия. Междувременно Хърватия настоява за позитивно отношение към хърватското национално малцинство, включително връщане на имущество. ОЩЕ: Черна гора е готова на всичко: Пътят ни към ЕС минава през Загреб
