Докато хърватският президент Зоран Миланович в края на март подкрепи Северна Македония по европейския й път и прие позиция, която е в ущърб на България и която противоречи на европейската преговорна рамка, се оказва, че Хърватия бави Черна гора по пътя към Европейския съюз, става ясно от материал на черногорският вестник "Победа". Оказва се, че Хърватия има резерви относно затварянето на Общата европейска външна политика и политика за сигурност.
Хърватският анализатор Давор Дженеро в интервю за „Победа“ заяви, че едва ли Хърватия ще оттегли своите резерви съвсем скоро.
"Добре е, че вицепрезидентът Иванович ясно заявява, че не става въпрос за това Хърватия да „блокира“ преговорите за присъединяване на Черна гора, и е добре също, че се застъпва за дипломатически преговори с дискретност", коментира Дженеро.
Според него е важно да се знае, че никоя държава не се чувства комфортно да бъде единственият член на ЕС, който има резерви относно затварянето на една от преговорните глави, така че е в интерес и на хърватските дипломати проблемът да бъде решен възможно най-скоро, но, разбира се, при приемливи условия.
Блокадата не е от сега
Черна гора затвори три преговорни глави през декември 2024 г. след седем години. Очакваше да затвори четири от тях, но Хърватия не даде съгласието си за затваряне на Глава 31. Тогава външният министър Гордан Гърлич Радман заяви, че Хърватия не блокира Черна гора поради двустранен въпрос.
Споровете между Хърватия и Черна гора
Хърватия и Черна гора имат спорове относно изчезналите лица по време на Отечествената война, въпросът за обезщетенията за затворниците в концентрационните лагери и спорът за учебният кораб „Ядран", който остава след разпадането на Югославия.
Междувременно Хърватия настоява за позитивно отношение към хърватското национално малцинство, включително връщане на имущество.
Сред точките е разрешаването на въпроса за границите по море, близо до полуостров Превлака. Загреб очаква военнопрестъпниците да бъдат преследвани по съдебен ред и да бъде решен въпросът за изчезналите лица, както и гаранции за запазване на паметната плоча на бившия военен лагер в Морине.
Спорно е и новото име на плувния басейн в Котор, който сега носи името на Зоран Гопчевич , бившият надзирател на гореспоменатия лагер. Всичко това беше изброено като отворени въпроси от страна на Хърватия в неофициален документ до Черна гора през декември 2024 г. ОЩЕ: ЕС е последният мирен проект на Земята: Премиерът на Черна гора
