"Привикването на посланика по този повод ще бъде прието за сведение" - така след поредица от усуквания директорът на Дирекция "Югоизточна Европа" към МВнР Момчил Райчевски отговори в парламента дали ще бъде привикан сръбският посланик у нас във външно министерство след като в Сърбия не бяха пуснати представители на Институт "Западни покрайнини" в лицето на д-р Валентин Янев и доц. Ангел Джонев. Към Райчевски бяха зададени два еднакви въпроса в рамките на изслушването му в Комисията за българите извън страната от депутатите Елисавета Белобрадова и Ангел Георгиев.
Това е и въпрос, който Actualno.com зададе на пресцентъра на МВнР от 30 септември, но на който така и не получи отговор.
МВнР е "в процес на изготвяне на най-точна реакция"
От думите му стана ясно, че по случая със спирането на д-р Валентин Янев посланикът ни в Белград поставил този въпрос пред институциите на Сърбия, но какво точно е отговорено не се разбра в комисията.
"Имаше случай и с г-н Джонев. В момента все още сме в процес на изготвяне на най-точната реакция с цел постигане максимален ефект по отношение на сръбската страна. Мога да кажа, че г-н Джонев и г-н Янев са поканени на разговори в МВнР с министъра, където очакваме да споделят и други детайли и да ги запознаем с последващите действия", каза Райчевски. Той уточни, че МВнР, както и посолството ни в Белград, са много добре запознати със случаите, в които те са задържани на границата и не им е позволено да влязат на територията на Република Сърбия.
Той уточни, че този въпрос, който съдържа няколко случая, ще бъде поставен в контекста на политическия диалог със сръбската страна и че скоро предстоят консултации между българското външно министерство с външното министерство на Сърбия.
На тези думи реагира Елисавета Белобрадова от "Демократична България":
"Вие много добре знаете, че д-р Янев е спрян още през август. Това не е първият път, който Сърбия показва недружелюбно отношение. Вашето изказване изглеждаше като на човек, за когото буквално това се е случило преди четири - пет дена", каза Елисавета Белобрадова, като попита дали не смятат, че малко по-бързичко трябва да се действа.
"Това, което казвате в своята същност е вярно. Вярно е описанието на проблемите, които съществуват. Да, факт е, те не са от вчера. Съжалявам, ако изказът, който съм имал, Ви е навел на мисълта, че в момента започваме да разсъждаваме и да градим позиция. Това не е така", каза Райчевски. ОЩЕ: "Белград затваря граници за българите": Институт "Западни покрайнини" с призив към МВнР, изслушват ги в парламента
Българите са важни, но все пак не са депутати
В контеста на спрените българи той обаче обърна внимание, че всяка държава има суверенното право да преценява кого пуска и кого не през границите си.
Райчевски направи странна аналогия с недопускането в Северна Македония на депутата от "Възраждане" и председател на Комисията за българите извън страната Ангел Георгиев, след което външното министерство у нас привика македонския посланик.
"Нашата преценка е, че за разлика от случая с председателя на комисията г-н Георгиев, когато имахме представител на Народното събрание и това изискваше много явна реакция", каза Райчевски и продължи с оправдание: "...в момента нашата реакция не е по-малко явна, но смятаме, че поставянето на този въпрос в контекста на политическия диалог, като проблем, е не по-малко слаб".
От своя страна Димитър Станчев от отдел "Западни Балкани" към МВнР посочи разликите между случая със спирането на Ангел Георгиев в Северна Македония и случая със спирането на българите в Сърбия.
"Сърбия не ни дължи обяснение"
По думите му в първия случай македонската страна е имала пропуск, а във втория - Сърбия не ни дължи обяснение.
"Причината, която е посочена от сръбската страна за господата Янев и Джонев е заплаха за национална сигурност. Без изобщо да взимам отношение по съдържанието, чисто формално всяка една държава може да изтъкне тази причина и не дължи обяснение. Ние също сме получавали запитвания официално защо дадено лице не е допуснато на българска територия с аргумент национална сигурност и никога не сме отговаряли", заяви Димитър Станчев.
Според него по-скоро тези инциденти са сигнали към България и затова действията на МВнР изискват по думите му "по-широка рамка на стратегия и обмисляне".
Станчев смята, че страната ни може да влияе на Сърбия чрез процеса на присъединяване към ЕС, като България има много ясни три приоритета: Белград да се придържа към принципите на добросъседство, положението на българското малцинство и екологичните предизвикателства с трансграничен ефект.
Според него именно това поведение на България е причината за тези "сигнали", т.е. за спирането на българите.
МВнР очаква още българи да бъдат спрени за Сърбия
От външно министерство не изключват възможноста да имаме рецидиви с други наши представители. С други думи се очаква още българи да бъдат спирани на границата със Сърбия.
След като от Институт "Западни покрайнини" обърнаха внимание на въпроса за измислянето на сръбско-шопска нация и финансирането на печатно издание от Националния съвет на българското малцинство в Сърбия с такова съдържание, от МВнР казаха, че въпросът не е от сега.
Според тях това е въпрос, който засяга не само външно министерство и изисква комплексен подход.
Унижение и тест за България
В рамките на заседанието на комисията бяха изслушани и потърпевшите доц. Ангел Джонев и д-р Валентин Янев от Институт "Западни покрайнини".
"Границата със Сърбия край Кюстендил се характеризира с твърдост от страна на нашите северозападни съседи. Ако сте преминавали по някакъв повод - може да сте усетили тази твърдост. Беше много твърда по време на режима на Милошевич, като че ли тези години се върнаха. Хората се бавят с часове, винаги въпроса се поставя къде се отива, при кого се отива, което не кореспондира с никакъв европейски подход", коментира доц. Джонев.
Заедно с д-р Валентин Янев двамата приемат това като унижение, но и като тест за реакцията на България.
"Мен вече ме спират за трети път. Първият път беше с г-н Едвин Сугарев, което показва една тенденция. Обидно е и е подигравателно това отношение. И трите пъти се чувствах унизен, да стоят час-два вън, да чакам документа, с който да ме обявят за заплаха за националната сигурност", каза д-р Янев.
Той обърна разказа за приноса си при спирането на сръбската мина "Караманица", която замърсява освен Босилеградския край, България и дори Гърция през река Драговищица.
"Ако сме опасни за някого, ние сме опасни за концесионерите, които не спазват никакви европейски регулации и които замърсяват природата", заяви още д-р Янев, като отчете, че степента на замърсеност на водите е пета степен, което е наай-високата степен.
Д-р Валентин Янев повдигна въпроса за сръбско-шопската нация и как печатно издание се финансира от Националния съвет на българското малцинство, което е риск за националната сигурност. ОЩЕ: Дежавю от режима на Милошевич: Не допуснаха в Сърбия председателя на Институт "Западни покрайнини"
