Хирам Бингъм открива считания дотогава само за легенда град на инките Мачу Пикчу

Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 метра надморска височина в Андите. Наричан е още „Изгубеният град на инките“. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват.

Убит е Никола Вапцаров

Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална тематика. Превеждан е на редица езици. Единствената ц...

Прочети повече

След завладяването на Перу от испанците, бунтовният инка Манко Капак II тайно се измъква от Куско и се установява северозападно от Олантайтамбо в дълбините на джунглата, където основава град наречен Вилкабамба. След дълги години сражения с инките, през 1572 г. испанците атакуват Вилкабамба и връщат последния инка Тупак Амаро (наследник и половин брат на Манко) в Куско, където го екзекутират.

Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град — в него има не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са храмове, резиденции, складове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен камък и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които се прекланяли пред бога на Слънцето (Инти) и отглеждали селскостопански култури на терасите. Площта на светилището е 325.920 квадратни метра. Средната надморска височина е 2350 метра.

За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 м) над река Урубамба и неговите обитатели, няма останали писмени сведения (инките не са имали писменост). Не е ясно и защо са го напуснали - една теория казва, че ги е прогонила епидемия от едра шарка. Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а курорт или цитадела за елита на инките. В него е имало огромен палат и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености - планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младият връх).

В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите. Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията. В първия са основните археологически съкровища на града - Интихуана - Слънчевата наблюдателница, до нея - Храмът на слънцето - единственото запазено светилище на главния бог на инките - Виракоча, а до него - прочутият Храм с трите прозореца - изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения. Покорителите на земите на инките били запленени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със злато, докато се крили от нашествениците, повеждат младия американски историк и преподавател в университета в Йейл Хирам Бингъм из долината на река Урубамба. Местни хора го отвеждат в каньона на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека той се изкачва на хълма и открива най-невероятния град на инките - напълно запазен и пуст. Датата е 24 юли 1911 г. Бингъм не успява да открие града с митичното злато, но самият Мачу Пикчу окупира въображението на хората по света с удивителната си архитектура - издигнат високо, така че никога да не бъде намерен. Градът е забравен от всички, с изключение на обитателите на близката долина. Точно те показват пътя на експедицията. Бингам се връща още два пъти в Перу – през 1912 и 1915 г., финансиран от Йейл и Националното географско дружество.

Норвежките атаки на Андерш Брайвик

В 15:25 CEST на 22 юли 2011г. норвежецът Андерш Беринг Брайвик атакува с коли бомби, заредени с игданит, правителствения квартал на Осл...

Прочети повече

Първата книга на Бингъм носи заглавието „Изгубеният град на инките“. Той пише още книги и множество статии в следващите години. По време на пътешествията си из Перу той успява да получи всевъзможни разрешителни от властите в Лима, което му позволява да занесе в Йейл хиляди предмети от цитаделата. Успява да изнесе 40 000 артефакти, включително мумии, керамика, кости. С днешна дата правителството на Перу ги иска от университета в Йейл и част от тях поема обратно пътя към дома.

Според статия във в. "Лос Анджелис таймс" именно археологическата и научна кариера на Хирам Бингъм е послужила като вдъхновение за създаването на Индиана Джоунс. След Първата световна война ученият влиза в политиката и последователно е избран за губернатор на Кънектикът и за сенатор. Умира през 1956 г. на 81-годишна възраст.