Одобрена е действащата Конституция на България

На днешната дата, през 1991 година е приета сега действащата Конституция на България. Тя е одобрена от Седмото Велико народно събрание.

Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)

Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор

Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото — политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните държавни органи: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система — общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост — частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.

През 2003, 2005 и 2006 година са приети определени промени в Конституцията.

2003

Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор

Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка

Прецизирани са изискванията за придобиване, възстановяване на несменяемост и освобождаване от длъжност са на представителите на съдебната власт. Несменяемост се постига след 5-годишен стаж, атестация; отстраняване е възможно и при неизпълнение на служебните задължения (което през 2006 г. е обвързано с правомощията на Народното събрание по отношение на висшите магистрати); административните ръководители имат 5-годишен мандат с право на еднократно преизбиране и др.

Депутатският имунитет (положение преди 2006 г.) на съдиите, прокурорите и следователите е заменен с функционален. В кръга на своята служебна дейност те носят гражданска и наказателна отговорност само при престъпления от общ характер. Задържане е допусимо само при тежко престъпление и то след разрешение от Висшия съдебен съвет (ВСС), освен ако е заварено. (С промяната на КРБ от 2006 г. депутаския имунитет е намален още повече в тази насока.) (ДВ, бр. 85/ 2003 г.)

2005

Към основните насоки на Република България е добавено участието в ЕС.

Още: Роден е Иван Т. Липошлиев

Още: Роден е Иван Аговски, български публицист

Известното разрешение за "придобиване на земя от чужденци и чужди юридически лица" се отнася само до такива от ЕС и до случаите, уредени с нов, влязъл в сила след гласуване с мнозинство 2/3 от всички народни представители международен договор.

Допуска се предаването на български гражданин на друга държава или международен съд, когато такова наказателно преследване е предвидено във влязъл в сила международен договор.

Европейски граждани (вкл. български) могат да гласуват за членове на Европейския парламент и за местни органи.

Договорите за предоставяне на правомощия на ЕС, произтичащи от Конституцията, се ратифицират и денонсират със закон, при мнозинство 2/3 от всички народни представители.

Тъй като Министерски съвет ще изпълнява функции по отношение на българското членство в ЕС, той трябва да информира Народното събрание за задълженията на България и приемането на актове на ЕС. Иначе казано, МС ще има инициативата и нормотворческия глас при приемане на тези актове. (ДВ, бр. 18/ 2005)

2006

Намален е депутатският имунитет, съответно на конституционните съдии: Разрешение за задържане или възбуждане на наказателно разследване може да се иска вече и при „нетежки“ престъпления от общ характер, а при писмено съгласие на народния представител разрешението за възбуждане не е необходимо.

Законодателната власт упражнява контрол над съдебната чрез приемане на годишните доклади на председателите на ВАС и ВКС и на главния прокурор и освобождаването им при неизпълнение на служебните задължения, като президентът има право на отлагателно вето.

Въведен е нов и оспорван (вкл. и от представители на ЕС) текст, който е и безпрецедентен случай на фиксиране на министерска длъжност в новата Конституция. Министърът на правосъдието предлага бюджета, управлява сградите, предлага кадрови решения и проверява движението на делата в ‘’независимата’’ съдебна власт.

Омбудсманската институция се закрепя на конституционно ниво и ѝ се предоставя право да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност, но само по въпроси, които засягат правата на гражданите.

Засилва се ролята на прокуратурата (контрол и самостоятелно извършване на разследването) и се намалява тази на следствието (до изрично изброените в Наказателнопроцесуалния кодекс състави). (ДВ, бр. 27/ 2006)