„История славянобългарска“ е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765). Приема се символично за начало на Българското възраждане.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
Първото печатно издание на пълния оригинален текст е подготвено от Йордан Иванов и публикувано през 1914 г. от БАН. До 1984 г., черновата се съхранявала в Зографския манастир в Света Гора, Атон. Българските разузнавателни служби, ДС, подменят с копие черновата и я пренасят в България през същата година, тъй като били убедени в злонамеренията на Гърция и гръцката монашеска общност спрямо текста по време на последните години на Студената война. Подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България в края на 1990-те години. През 1998 г. президентът Петър Стоянов я връща на Зографския манастир, а междувременно през 1998 и 2000 г. Издателството на Софийския университет осъществява две фототипни издания на История славянобългарска, придружени с преводи съответно на съвременен български език и на английски език.
През 2003 г. университетското издателство „Св. Климент Охридски“ със съдействието на НИМ издава фототипно преписа-белова както и преведените от Петър Динеков текстове на новобългарски език.
