Старозагорското въстание

В уречения ден 16 септември обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Въстаниците от Стара Загора не дават нито един изстрел в сражение. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.

България е обявена за народна република

Народна република България (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г. до 15 ноември 1990 г., когато Народна ...

Прочети повече

Селата около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село Елхово. В Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Въпреки малкия обхват на Старозагорското въстание, то дава явен знак, че на дневен ред в българското общество е подготовката на мащабна освободителна акция, която по-късно ще привлече вниманието на Великите сили, каквото е Априлското въстание.

Ефектът от въстанието е силно негативен - организаторите му са или арестувани, или са принудени да се укрият и емигрират. Стресната, турската власт започва масови арести и на практика разбива революционната мрежа в района, от което ще пострада и въстанието през следващата, 1876 г.