Твърденията, че радиационните пояси на Земята правят лунните мисии смъртоносни, се основават на погрешни изчисления: скептиците предполагат, че траекторията ще премине през колкото се може повече от поясите, докато реалните мисии всъщност ще ги избегнат. Това каза пред Gazeta.Ru Вячеслав Шуршаков, ръководител на отдела за радиационна безопасност при пилотирани космически полети в Руския държавен изследователски център – Институт по биомедицински проблеми на Руската академия на науките.
Опровергване на твърденията за смъртоносна радиация на Луната
Вячеслав Шуршаков обясни, че радиационните пояси са области около Земята, където магнитното поле улавя заредени частици. Ученият образно ги сравни с „поничка върху топка“. Удрянето на „поничката“ би довело до много високи дози, така че траекторията на полета трябва да се избира с това предвид.
„Магнитното поле на Земята има двойна роля: от една страна, то ни предпазва от галактически лъчи и слънчеви протонни събития, но от друга, натрупва уловената радиация и увеличава дозата“, отбелязва източникът на Gazeta.Ru.
Според Шуршаков, в интернет могат да бъдат намерени изчисления, които „доказват“ невъзможността за лунни експедиции.
Прочетете също: Водата на Луната се държи различно от тази на Земята: Защо това откритие е важно за НАСА?
„Човек взема траектория, изстрелва я през самия връх на радиационния пояс и казва: вижте, тук след час има почти смъртоносна доза. Но възниква въпросът: астронавтите летели ли са до Луната така? Разбира се, че не“, възрази той, добавяйки, че правилният избор на траектория се потвърждава от съвременните мисии: безпилотният прелет на Луната Artemis-1 и пилотираният полет Artemis-2.
Ученият признава, че колкото повече е научавал за космическата радиация, започвайки като обикновен инженер, толкова по-враждебен му се е струвал Космосът, но с течение на времето му станало ясно, че това не е съвсем вярно. Космосът, подчертава той, не е активната зона на ядрен реактор, където човек не бива да бъде изложен дори за няколко минути: астронавтите обикалят в орбита в продължение на хиляди дни.
Шуршаков даде пример с космонавта Олег Кононенко, който е прекарал общо 1100 дни в Космоса, което е рекорд за най-дълъг общ космически полет. „Човек без скафандър не може да диша в Космоса, това е разбираемо. Но защо някой би напуснал космически кораб без такъв? Трябва да разбираш свойствата на космическата радиация, да се предпазваш правилно и можеш да летиш дълго време“, заключава експертът.
Междувременно учени разкриха как лунната гравитация влияе на водата. Оказва се, че в условията на лунна гравитация, повърхностното напрежение забавя движението на водата. Тя не може да тече толкова свободно, колкото на Земята. Според учените, следователно ще е необходимо да се разработят нови системи за поливане на растенията, така че те да работят нормално на Луната. Това откритие е важно за базата на НАСА на Луната, където астронавтите ще живеят дълго време. Отглеждането на растения на спътника на Земята е важно условие за поддържане на живота на астронавтите.
