Малоазийските българи - какво трябва да знаем за тях?

Българите в Мала Азия

Българите са живели в Мала Азия още по време на Средновековието. Още в рамките на Източната Римска империя има много разселвания на българско население. Свидетелства за това са поредицата от топоними, които носят името българи:

• Планината Булгар даг
• Местността Булгар махлеси край Бурса

Очевидно част от тях успяват да се запазят като общност и вече солидни доказателства за действията им може да видим през 19 век. През 1828 година в Измир е основано българско училище от известния наш просветител Константин Фотинов, където се преподава на български на местното население. През 1844 година тук се издава и първото българско списание "Любословие". В този период църковната борба за независимост от гръцката патриаршия оказва влияние, като много български села сменят гръцките учители и свещеници с българи. Дори има запазен документ от 1871 година в село Гьобел, където се чества празникът на Кирил и Методий.

Счита се, че до Руско-турската война от 1877-1878 година българите живеят там относително спокойно (доколкото може да се живее нормално в рамките на Османската империя). След нея обаче, на тези земи започват да се заселват мохаджири (турски изселници от България) и черкези, които се опитват да присвоят собствеността на местното население. Това води до сериозни проблеми, тъй като българите не получават защита от местната власт. Големите проблеми за тях обаче започват по-късно.

Балканските войни и Първата Световна за малоазийските българи

Първият голям проблем възниква по време на Балканската война, когато малоазийските българи биват мобилизирани в османската армия. Въпреки това, веднага след като им се открива възможност, те дезертират в посока на България. Обикновено бягат към области, където вече има техни сънародници - Варненска, Бургаска и Преславска.

Познат е фактът, че по време на Втората Балканска война (Междусъюзническата) българите от Източна Тракия са прогонени от турците, като голяма част от територията е обезбългарена. По-малко известно е, че същото става с малоазийските българи, които са принудени да се приберат в България. Те бягат, защото мохаджирите и черкезите, подпомагани от местната власт, насилствено присвояват всичко, което българите притежават.

Голяма част от малоазийските българи успяват да се спасят в Цариград и се обръщат към българските представители там за помощ. През 1914 година българската държава им помага, като ги преселва в Беломорска Тракия, основно в селата на Гюмюрджина, Дедеагач и по-малка част в Ивайловградска и Свиленградска околия.

Лошото за тях е, че освен тях, там пристигат много българи бежанци от Македония и Тракия и на практика трябва да се справят, разчитайки само на себе си. Резултатите от Първата световна война и загубата на Беломорска Тракия водят до нова масова миграция. Затова малоазийските българи избират да напуснат региона, а почти всичи от тях решават да се преселят в пределите на силно намалялата територия на България.