Коренът е в нещо, за което почти никой не говори, а именно в нарастващата неспособност на френската държава да посреща социалните си разходи. Франция има 115% дълг спрямо брутния вътрешен продукт и 5,1% бюджетен дефицит. В основата на всичко стои фактически банкрут на социалната държава, което заплашва да се превърне в общоевропейски проблем. Заплашва да се превърне в перспектива в дългова криза, подобна на тази в Гърция преди 15 години. Това мнение изрази журналистът Явор Сидеров в ефира на Нова телевизия относно протестите, завладели Франция и Европа.
ОЩЕ: Във Франция се обмисля извънредно положение. Разграбиха магазини на Louis Vuitton и Dior
По думите му това, че едни напълно легитимни протести, които са свързани с условията на образование, бяха узурпирани по някакъв начин от различни радикални групи, е съвсем различен въпрос. „Но фактът е, че причината за протестите е именно в това, че социалната държава, която е изключително силна и много важна във Франция, която е втъкана във френската култура, все по-трудно и по-трудно посреща нуждите на населението“, категоричен беше той.
Политологът Милен Желев заяви от своя страна, че всичко най-лошо предстои.
Попитан как ще коментира думите на американския президент Доналд Тръмп, който каза относно протестите във Франция, че „Ако приемаш трети свят, ставаш трети свят“, журналистът Владислав Апостолов отговори, че във Франция основните участници в палежите и безредиците са очевидно неинтегрираните. „Това, което е и вашият въпрос, мигранти второ и трето поколение, които явно не са съгласни с президента Еманюел Макрон, който в своето извънредно обръщение към нацията обяви как така може французите да рушат Франция. Ами, може би защото не са французи, господин Макрон“, отговори той.
Желев добави, че има прекалено много миграция и съответно няма пари за образование. Но заяви, че ако екип на наша телевизия отиде в произволно френско училище, ще види условия, по-добри от всяко българско училище, ученици, включително децата на мигранти - по-добре облечени от всеки български ученик.
Попитани какво следва след изборите и какво ще се промени, Сидеров отговори, че проблемът е в социалния модел. „Той е общоевропейски модел, той не е само френски. Той е италиански, той е немски. Това е истинската борба. Битката в момента е дали моделът на социалната държава, на благоденствието, наследен от годините на благоденствието в Европа, от 60-те, 70-те години, може да бъде продължен или не. И ако не може да бъде продължен, какъв тип реформа би едновременно удовлетворил тези, които искат, и тези, които не искат да дават“, аргументира се той.
Франкофонът Тони Николов описа пред bTV картина, според която нещата във Франция се тласкат към избори за президент, при които на балотаж да отидат крайноляв и крайнодесен политик - Жан-Люк Меланшон и Марин Льо Пен. Николов, заедно с Ивет Добромирова, която беше съветник на Росен Плевенлиев, когато той беше президент, посочи доста очевидни неща - ако питате кмета на Лимож, той ще каже, че катедралата там беше подпалена умишлено, подготвено, с намеса на крайната левица.
Появиха се профсъюзите, появиха се отдавна изчезналите жълти жилетки, политическите влияния са видими, съгласиха се двамата.
ОЩЕ: Франция днес: Макрон се закани на мародерите, Меланшон не осъди вандализма (ВИДЕО)
Политологът Тончо Краевски и Добромирова обърнаха внимание на пенсионната реформа във Франция и че там пенсионерите разполагат често с повече пари от работещите, при това работещи до 39-годишна възраст. Краевски напомни следното: Вече заради демографията се стига дотам, че младите, дори да се обединят в една партия, не могат да спечелят на избори управлението срещу старите просто защото разликата в броя е огромна. А това създава недоверие у младите в системата на демокрацията.
Ивет Добромирова добави, че Макрон е най-мразеният политик във Франция, защото е опитал чрез пенсионна реформа, по-висока възраст да се работи и други мерки да обуздае огромния френски дефицит и реакцията на пенсионерите е очевидна. Нещата се движат по руския календар, защото Путин губи в Украйна и използва всичките си възможности, за да пренесе войната на ново ниво, каза още Добромирова по въпроса с хибридна намеса, но Тони Николов напомни, че има и други проблеми - криза на доверие заради проблеми, чието решение отдавна се бави.
