Още преди зимата търканията с Русия трябва да накарат Европа да подобри организацията си и да се въоръжи срещу риска от възпламеняване на цените на газа в случай на спиране на газопровода, който пренася руски природен газ през Украйна, коментират експерти.
Уравнението е просто – всяка година ЕС внася 133 милиарда кубични метра руски газ, от които половината преминават по газопровода през Украйна. В случай на прекъсване на доставките, както се случи през 2009 година по време на търговската криза между Украйна и Русия, недостигът ще трябва да бъде компенсиран, още повече ако това се случи през зимата – периода, в който потреблението е по-голямо.
„След 2009 година способностите на Европа за реакция са по-големи”, смята експерт от сектора. В краткосрочен план европейците може да разчитат на три лоста за справяне с подобна криза – да намерят други пътища за доставка, да използват запасите си и да купят втечнен природен газ, който може да бъде пренесен по море.
Газопроводът „Северен поток”, който свързва директно Русия с Германия, може да достави 55 милиарда кубически метра газ на година, към което се прибавят и 30 милиарда куб. м. от газопровода „Ямал”. За да се договори увеличаване на транзита по двата газопровода обаче, ще „бъде нужно сътрудничеството на Русия, а това изисква подготовка”, смята източник от тези среди.
От своя страна, Колет Левинер, енергиен експерт в компания Capgemini, смята, че „от политическа гледна точка Европа е слаба”. „Газпром” обаче не излезе без щети от кризата през 2009 година, която помрачи имиджа й, а освен това групата вече не е в толкова силна позиция”. Руският гигант печели около 50% от доходите си от ЕС.
Някои страни остават особено уязвими, като например България, Финландия, Полша или Словакия. Те внасят над 75% от руския газ. Именно при тях може да бъде използван вторият лост – разпределяне на запасите в рамките на европейската солидарност.
В края на 2013 година Европа имаше „натрупани запаси за 74 дни”, казва Натали Деброс – главен анализатор на енергийните пазари в компания „Енердата”. Европейската Група за координиране на газовите доставки се срещаше редовно по този въпрос. „Беше свършена доста работа и бяха приети законови текстове, които да регламентират обръщането на потока в газопроводите, така че да може в случай на нужда газът да бъде насочен от Запад на Изток”, обяснява експертът. Все пак „е необходимо координирано и общо управление на запасите на европейско ниво. Това би позволило преживяване на зимата с малки допълнителни доставки на втечнен газ”.
Така, решението на проблема трябва да бъде политическо и да бъде подготвено предварително дори с риск някои европейски страни да бъдат принудени да се обърнат твърде активно към международния пазар на втечнен газ – радикално решение, което обаче поставя проблеми.
Проблемите в този случай произтичат от факта, че европейските страни ще трябва да купуват втечнен природен газ от спот пазарите, където цените превишават с доста тези от дългосрочните договори, които са сключени за руските доставки. Днес втечненият газ се продава предимно в Азия, където цените са почти двойно по-високи от стойността на газа в Европа.
Според източници от сектора залогът в този случай е по-голям, тъй като може да бъде поставен въпросът за бъдещето на природния газ, докато ЕК, която през есента трябва да представи пътната си карта за енергетиката и климата до 2030 година, настоява за разработване на възобновяемите енергийни източници.
„Индустриалците продаваха газа като временно гориво, което е по-малко замърсяващо от въглищата. Ако се появят рискове за доставките обаче едно от решенията може да бъде ограничаването на всички въглеводороди, включително и газът”, обяснява Тиери Брос – анализатор на газовите пазари в „Сосиете женерал”.
АФП
