Франция се намира в състояние на повишена готовност преди обявените за днес нови мащабни протести в цялата страна, която все още се възстановява от едни от най-тежките безредици от десетилетия насам, избухнали на 17 октомври, при които бяха подпалени сгради и разграбени десетки магазини, пише BBC. Въпреки че властите въведоха строги ограничения за демонстрациите, се очаква стотици хиляди души – ученици, синдикати, антиправителствени групи и възроденото движение на "жълтите жилетки", да излязат по улиците на Париж и редица други френски градове.
ОЩЕ: Франция: подцени ли Макрон недоволството на хората
70 000 полицаи и твърди присъди
За да предотврати нов хаос, Министерството на вътрешните работи разполага 70 000 полицейски служители в цялата страна. Опозицията вече обвини правителството, че е подценило мащаба на предишните безредици, което принуди властите сега да предприемат драстични мерки.
"Няма да оставим нищо без отговор. Ще бъдем безкомпромисни към вандалите, мародерите и всички, които извършват актове на насилие", заяви вътрешният министър Лоран Нунес, допълвайки, че в социалните мрежи циркулират множество призиви за насилие от страна на радикални крайнолеви групи.
Правосъдната система също реагира светкавично. По думите на министъра на правосъдието Жералд Дарманен, над 1100 души вече са изправени пред съда, а 232-ма са изпратени директно в затвора след бързи процеси за вандализъм и палежи. Прокурорите са инструктирани да искат максимално строги наказания – включително отнемане на изборни права, забрана за посещение на протести и дори ограничаване на достъпа до социални мрежи.
ОЩЕ: Защо Европа пламна и кой има изгода от това? (ВИДЕО)
Частични забрани и затворени институции
Президентът Еманюел Макрон постанови, че в събота ще бъдат разрешени единствено демонстрации, организирани от официално признати синдикати. В градове като Лион, Ница и Монпелие властите отидоха още по-далеч, налагайки пълна забрана за всякакви събирания. В Марсилия първоначалната забрана бе бързо отменена, за да се позволи синдикално шествие.
Въпреки разпоредбите, онлайн платформите на протестиращите съобщават за над 500 планирани демонстрации.
Заради опасения от безредици в Париж и страната световноизвестните музеи "Лувър", "Орсе" и "Пикасо" остават затворени, а футболният мач на ПСЖ е отложен за понеделник. Търговските обекти в столицата шък залостиха витрините си срещу евентуални грабежи.
В Орлеан, където се провежда конференция на крайнодясната партия "Национален сбор", е спрян градският транспорт поради опасения от сблъсъци между крайнодесни и пристигащи леви групи.
Дълбока криза и политическа поляризация
Протестното недоволство, започнало от студентски протести, бързо се превърна в широк фронт срещу управлението. Свързаният с "жълтите жилетки" организационен комитет вече открито иска оставката на Макрон.
ОЩЕ: След размириците във Франция: Подкрепата за Марин Льо Пен расте
Дълбоките причини за кризата се коренят в икономическото състояние на страната – гражданите са подложени на силен натиск от нарастващите разходи за живот, докато държавата е принудена да планира съкращения на разходите заради критично високия си държавен дълг.
Ситуацията се нагнетява допълнително от предстоящите догодина президентски избори. Мандатът на Еманюел Макрон изтича през пролетта, а социологическите проучвания показват, че неговият центристко-политически кръг може дори да не стигне до балотаж. Основната битка се очертава между крайнодясната Марин льо Пен и лидерa на радикалната левица Жан-Люк Меланшон, които единодушно хвърлиха вината за хаоса върху президента.
